Първата зала за тренировки

Ох.

Тъпак, тъпак, тъпак., повтаряше си той, тичайки към залата с бясна скорост. Хората го гледаха странно, но той беше свикнал. Все пак, беше момчето с червената коса. И, все пак, не можеше да отиде на тренировка в друг ден, освен в този точно преди Игрите*.

Той нахлу в залата за тренировки, напълно игнорирайки изненаданите му противници и ментори. Той се усмихваше тъпо, даже намигна на някакво момиче, изпуснало ножа си.

Застана по средата на нищото и замисли, движейки погледа си по различните места за тренировка. Лък. Можеше да стреля, даже добре. Кама. Ох, ами, съмняваше се, че ще му трябва.
Лъжи.
Най-вероятно по някое време в тези адски игри той ще трябваше да посегне и да причини някому болка, а още повече - да отнеме живот.

Ох.

Беше стресиран – найстина изпитваше чувства на несигурност и стрес и.. каквото изпитва човек, когато е стресиран. Нямаше стратегия, идея си нямаше какво щеше да прави, когато излезе на арената с още няколко дузини трибути, изправени срещу него. Затвори очи за момент. После осъзна, че той е проклет гений (хипербола, най-вероятно,) и се ухили.
Нататък. Възли. Може би щеше да отиде там, но не и сега. Трябваше да придобие някакво умение, което ще му помогне да оживее. Все пак – не можеше да убива; беше вегетарианец.
И тогава се сети за това, което му беше най-нужно, и моментално се затича натам.

~now the real thing begins~

Растения.
Усмихна се мило на момичето, седящо зад своеобразната масичка, на която бяха натрупани листа, плодове и корени от всякакъв вид.
- Здравей. – каза, усмихвайки се глуповато; по погледа разбираше, че „учителката” беше забелязала интересното му влизане, - Трябва да се науча да разпознавам възможно най-много билки, растения, плодове и дървета възможно най-бързо. Просто трябва, иначе няма да оцелея и една нощ в тези проклети игри. – в този на момент ѝ намигна, - Вегетарианец съм.

- Добре тогава. – отвърна тя на усмивката му с усмивка и започна да говори.

~a couple of hours later~

Чарли се усмихна и хвана листото пред себе си.
- Ха! Това е листо на черен татул – още по-отровен от нормалния! – каза той, гледайки внимателно листото, - В никакъв случай не бих правил абсолютно нищо с това листо.

- Добре, добре. Браво, Чарли. – момичето хвана листото от ръката му и го сложи на получилата се купчинка, - Позна почти всички растения, които ти дадох, а тези, които не позна, съм сигурна, че си запомнил.

Щастлив, младият трибут намигна отново на „учителката” си, а после се обърна и започна да ходи. Най-вероятно щеше да отиде при възлите или при камуфлажа. Или.. да, всъщност по-добре беше да се насочи точно натам.