Re: Първата зала за тренировки

by **Jake Storm** Сря 11 Апр 2012, 19:20

Професионални взаимоотношения.Да точно това трябваше да се случи между мен и госпожица Блейк.Много исках между нас да се получи, но това си беше почти невъзможно, защото тя беше ментор,а аз само трибут.Все пак исках да говоря с нея, но трябваше да измисля как да се отърва от другия ментор.Не знам защо, но този просто ми лазеше по нервите.Знаех,че имат за какво да си говорят, но просто трябва да отделят време и на трибутите.
-Госпожице Блейк, бихте ли дошла за малко?-попитах аз със съвсем професионален тон,като се опитвах да звуча фокусиран в работата си.Да хвърлям ками за мен беше като игра.Можех да уцеля мишените си точно в десетката, но се правех на слаб за пред другите.Когато Катрин дойде,отново беше с онзи суровия вид, но много добре знаеше, че при мен няма да мине.
-Може ли да ми помогнете със стойката?-Отново онзи професионален тон.Тя много добре знаеше защо я викам, но пък бях сигурен, че все още не ми знаеше името,защото другите можеха да го видят,само ако аз исках.
Тя ми помогна със стойката и ми показа как да хвърлям.Тя и идея си нямаше, че ръката ми бе толкова точна,че можех да уцеля ябълка от 100 метра като хвърля меч.
-Е, ще се видим ли довечера?-прошепнах аз така,че само тя да ме чуе.Наистина исках да знам отговора и.В момента тренировката не ми се струваше толкова интересна и просто мятах остриета насам-натам.

by **Катрин Блейк** Чет 12 Апр 2012, 06:03

Чисто колебание.
Когато аз застанах за първи път в залата,всеки човек си казваше,че загивах от уплаха.Не бях уплашена.Бях придружена от странното чувство,че умирах бавно.Аз нямах никого.Бях само едно изоставено то всички дете.Подобно чувство изпитвах,когато видях онзи човек.Пак,въобще не предполагах,че се срещнахме пак.Не исках дори да си
помисля нещо.За нас,за евентуален развой.Бях странна,знаех го.Никъде не успях да се разбера.Не успях да видя
някакво решение.Нищо не разбирах.
Усмихнах се ,сякаш нищо не се случваше.Сякаш не се чувствах ,сякаш бях сломена.Както се чувствах.Аз помогнах на трибутът.После хванах камата си.Успях почти да уцеля десетката.Защо?Не се ли замисляше как се чувствах,когато узнах,че е един от трибутите,че е дори в моят.
Не,как успях да се усмихна?Хората вече
се чудеха защо.Аз едва успях да дръпна камата,но не смеех да отворя някаква друга тема :
-Не мисля.И за какво?Пак да ме излъжеш?Защо не си намериш някоя,която има благ характер?На нея кажи името си...-усетих някакъв яд пак.
Чудех се.Защо чувствах яд?Беше една забивка.

by **Jake Storm** Чет 12 Апр 2012, 11:42

Отново си променяше настроението.Пак се опитваше да си придаде онзи вид на суров ментор, но аз знаех, че тя е крехка въпреки че не го показваше пред другите хора.Да знаех, че ще е странно, защото тя е ментор, а пък аз дори бях в нейния окръг.Не разбирах какво и пречеше това.Аз наистина я харесвах и наистина исках да се получи нещо между нас, но тя го правеше трудно.
Добре, нямаше да мисля зца това сега.Контрентрирах се върху камите, за да излея яда си на тях.Не я бях лъгал и за секунда и всичко от миналата вечер беше истинско.Толкова ли беше трудно да прозре,че само се правя на такъв какъвто не съм.Да признавам си беше ме страх да ме наранят, но само няколко неща в живота ми имаха значение, а сеа всички до едно бяха изгубили значението си.Ядосах се на себе си, че и се поддадох и хвърлих камата с такава сила,че се заби в стената,а мишената падна покрай нея.Щом искаше нямаше да и обръщам внимание, въпреки че и двамата знаехме,че е невъзможно.Докато ми говореше нещо за стойката, видях че една кама може да я уцели и веднага я придърпах към себе си.острото оръжие мина на сантиметри от нея и се заби в стената.Момчето, което беше хвърлило камата дойде да се извини и после бързо се върна на мястото си,а аз все още държах Катрин близо до себе си.Когато осъзнах какво е станало я пуснах.
-Не съм те лъгал!Всичко,което ти казах е истина!Ти си момичето за мен!Надявам се да го осъзнаеш бързо, защото няма да те чакам винаги!О и нали познаваше всички трибути?Погледни списъка с трибутите от твоя окръг.Ще видиш,че името ми се откоява от другите!-говорех със спокоен тон, ниско така, че само тя да ме чуе, но отвътре изгарях.Исках отново да вкуся устните и и да усетя нежния и полъх върху шията си.
-Благодаря госпожице Блейк!-казах аз и се отдалечих от нея, като отново започнах да се целя в мишените.

by **Ерик Скот** Чет 12 Апр 2012, 11:43

Приближих се към едно от момичетата и я попитах сухо:
-Атала нали?!Имаш ли нужда от помощ?-Усмихнах се продължавайки да я наблюдавам.С всяко следващо поколение ставаха по-слаби, но по-смели, не виждах смисъла в това, но работата ми бе да изваждам най-силните им качества и да ги усъвършенствам.Огледах стойката й когато хвърляше нямаше почти нищо грешно.-Изправи се още малко.-казах строго отстрани.-Принеси тежестта на противоположния крак, изтегли тялото си малко по назад и при хвърлянето се наведи, за да му дадеш инерция.-Усмихнах се отново.

by **Атала Палвин** Чет 12 Апр 2012, 12:39

Беше се съсредоточила по-скоро върху размишленията си за Игрите и останалите трибути, както и какво ще бъде последното й пищно ядене, мда..., докато хвърляше ками по мишените. Така, че когато ниският, глух глас я прекъсна насред поредният замах, внезапното сепване я стресна и разконцентрира. Въпреки това изчака да види как камата се забива на сантиметър от целта, преди да се извърне и пдозорително да види кой бе дръзнал да я прекъсва за помощ.
- Да. - твърдо и със също толкова твърд глас отвърна на въпроса за името й и огледа русокосия, вероятно ментор на някой от по-богатите окръзи. Тук всички ли бяха млади, красиви и в разцвета на силите си? Никакви съсипвания на живота след победата, никакви разрухи? Добре...
Въпросният измери Палвин с поглед отгоре до долу и тя повдигна скептично вежда, чудейки се какво отношение трябваше да има към менторите. По едно време въздъхна лекичко, от движението заради което кичур коса залитна и се отмести от лицето й, и като завъртя един нож между пръстите си изкусно, го запрати към мишените. Не отмести очи от макетите си, но послушно изпробва съветите на русокосия ментор, пренасяйки тежестта си и променяйки положението на тялото си. След като замахна назад и силно разпери пръсти, за да освободи камата от захвата си, а тя впи острието си в центъра на макетните мишение, Ата повдигна брадичка и се изправи. Обърна се безизразно към ментора и макар да не му отвърна на усмивката, погледът й трябваше да говори.
- Тази година всички залагат на късите оръжия, а? - подметна за камите също толкова сухо, все едно нарочно и остави оръжията, където стояха, оглеждайкис е за друго място. Трябваше да развие и други от потенциалните си умения.

by **Ерик Скот** Чет 12 Апр 2012, 12:45

Добре явно окръг 2 не се харесваше много.Огледах момичето от глава до пети, след което извадих една стрела и с бърз поглед я запратих към мишената.Не бях изгубил форма.Изгледах я още веднъж преценяйки дали тя може да се справи с това, но ми изглеждаше добре.
-Пробвай с лък.Мисля, че е подходящо за теб.-Взех една от камите й и я замотах между пръстите си.-Прекалено многото действия с камата издават повече шум.Когато станеш ментор, естествено ако искаш се фукай с това.Добра си, но предвид телосложението ти и физическата ти сила си добра за проследявания.-Направих опит да се усмихна и повдигнах вежди въпросително.Не виждах надарени трибути за пръв път, просто тя все още не знаеше в какво е добра или не искаше да го използва.

by **Атала Палвин** Чет 12 Апр 2012, 18:43

Мнеторът пак я изгледа и Ата пак повдигна вежда. После направи неещо средно между изфукване и демонстрация на умението си и отново я измери с поглед, а Атала вече примижваше от някаква смесица от чувства с очи.
- Камата - шум? Сериозно? Не са ли ножовете най-безшумните оръжия? Тоест, точно на промъкване и криене залагам аз... - изречението й заглъхна псоредата, впервайки поглед в една точка, защото измежду раздразнението усети, че издава информация, която не бе хубаво да разпространява на себе си на чужди ментори. Стисна устни и се заслуша в останалата част от думите на мъжа, не сваляйки скептичното изражение от лицето си. Захапа вътрешността на бузата си и изправи рамене преди да продължи - А какво общо имат стрелите с проследяването? И мога да държа лък... Но не съм сигурно доколко съм добра.
Запретна ръкавите на блузата си и се завъртя, отмятайки коса, за да погледне към сектора със стрелбата. Малко я сви болка в стомаха при подмятането за бъдещото й менторство. Да, дано доживееше да бъде ментор на някого. Колко вероятно? Погледна през рамо русокосия и сякаш се закани да каже още нещо, но псоле се отказа и се зачуди накъде да тръгнеше. Повечето сектори бяха празни, но Атала не изгаряше от желание да прави каквито и да било упражнения. Може би трябваше просто да стои до началото на Игрите.

by **Ерик Скот** Пет 13 Апр 2012, 12:38

Погледнах я.Не й се тренираше, но трябваше.Повечето трибути си мислеха, че са напълно готови за Игрите, но никога не си достатъчно готов.
-Атала - измърморих тихо.-Това, че съм ментор не значи, че не можеш да ми се довериш.Знам, че си мислиш, че разпространявам информация, но аз съм ментор на доста трибути.Тук съм за да ти помогна.Имаш потенциал да спечелиш игрите, но ти трябва сериозна подготовка.-Видях, че тя леко се обърка или изуми...не можех да разчета лицето й.-Казва ти го един бивш шампион.-Намигнах аз.-Камите наистина се безшумни, но изискват доста движения, стойка и прочие.Докато при лъка е доста по-различно.Трябва да си избереш нещо според възможностите си и да не надценяваш.-Хванах я за китката и я поведох за сектора със стрелба.Приближих се към лъковете наредени там и ги огледах хубаво:Твърде тежък, твърде лек, твърде къс и накрая го намерих, среден по дължина и достатъчно лек за да не притеснява трибута.Стрелите бяха прекалено...къси за това подадох моя личен кочан със стрели исках да види как ще се справи с тях.-Пробвай.-Усмихнах се.В момента си вършех работата, но извън стените на залата това момиче изглеждаше доста привлекател

но.

by **Катрин Блейк** Съб 14 Апр 2012, 13:57

Съвършена наглост.
Понякога имах чувството,че исках да се скрия от всичко живо,тогава
човек си казваше,че съм страхливка.Подобно усещане имах сега.Исках да
умра,когато узнах истината за непознатия.Дори не го познавах,но вече
усещах нещо различно.Сякаш исках да бъда до незнайника всяка
минута от живота си.Аз се усмихнах нехайно.Исках да не се сещам за всички онези неща,които човек ценеше.Имаше моменти,когато се уморявах да живея.Писваше ми от всички онези хора,от всичка онази студенина,които се срещаха .Исках да забравя колко самотна се чувствах всеки ден,когато се събудех.Когато се движех в празната хотелска стая,където единствената компания беше сянката ми.Дори и на нея сигурно й омръзвах .
Не исках да карам някой друг да изпитва тази агония,която преследваще нещастната ми душичка и караше цялото ми
същество да страда.Сякаш се гърчех в една безкрайна агония.Не обичах никого.Аз не знаех какво е обич.Никой не
показваше на онова раздърпано
момиченце,което избраха за победител.Какво беше чувството?Често се сещах за разговорите на другите участници.Разказваха колко беше прекрасно усещането,когато близките се събираха и те подкрепяха.Аз не усещах нищо,когато вървях из дългите пътища.Нищо не ми напомняше за онези времена.Нищо не ме караше да се усмихна.
Всичко беще някак сиво.Всичко беше една безкрайна болка,която караше всяка една част да умира.Нищо не ме караше да изпитвам подобна агония,колкото човек,който твърди,че държи
на мен.Аз отново станах озлобена и мрачна:
-Не,такива неща не ми минават.Намери си някоя,която ще ти повярва...-в момента не знаех какво говоря.
Отдръпнах се.Чувствахс е силна...поне
си въобразявах.

by **Jake Storm** Съб 14 Апр 2012, 17:03

Безумие!Това бе думата, с която можех да опиша ситуацията.Толкова ли не и харесваше факта,че на някой му пука за мен?За първи път се опитвах да не се държа студено, но това момиче ме подлудяваше.Толкова ли бе трудно да ме разбере?Пасвахме си идеално, защото и двамата ни бе страх да сме сами.През целия си живот живот се чувствам изолиран.Баща ми предпочита да ме изостави някъде в гората и да каже, че са ме изяли вълци, отколкото да се примири, че има 2-ма синове.
Всяка нейна дума, сякаш се забиваше като нож в гърба ми, но щом така искаше щях да се примиря.Отсега нататък щях да гледам на нея като ментор.Аз не бях принц на бял кон, който щеше да се опитва да я спечели.Опитах се, но сега ще се върна към старото си аз.щях да бъда отново сянка и никой нямаше да ме забелязва.
-Благодаря за отделеното време, госпожице Блейк!-казах аз с безизразен тон и се отдалечих от нея.
Отидох при лъковете и започнах да си избирам подходящ.Тренирах с часове без да обръщам внимание на времето.Бях се концентрирал до толкова,че можех да изолирам шума от околните и да мисля само за мишената.Изстрелвах стрелите една след друга и всичките оцелваха средата и се нареждаха една до друга.Изведнъж спрях и отидох до мишената.Със стрелите бях образувал сърце.Боже,толкова ли бях отчаян?Стоях и гледах мишената и аз не знам в продължение на колко минути,но просто мозъка ми бе изключил.
-Няма ли да си тръгваш вече?-чух кадифения глес на Катрин и се обърнах.В залата бяхме само аз и тя.Явно всички си бяха тръгнали, а аз дори не бях усетил.
-Ще постоя още малко, но ти можеш да тръгваш.-казах аз и тръгнах към мечовете.

by Sponsored content