Езерото до парка

Каква седмица.. ососбено днес ... цяла седмица събиране на информации за участниците.. и за какво .. за накакви си 5 въпроса.Определено имах намерение да се отпусна.Прибрах се във хотела и си взех един хладен душ .. ах .. какво блаженство.Отворих гардероба.Сега беше пълен само със вечерни рокли и елегантни дрехи .След около 10 минути ровичкане намерих един червен потник и едни къси панталнки .. явно нямах голям избор.Навлякох ги.Ами сега .. обувки .. всичките със вискок ток .. какво за Бога съм си мислела като съм си прготвяла багажа ?! Хм .. добре че със сестра ми носим един и същи номер.Излязох босичка и отидох до нейната стая.. Чук чук ..
-Катрин .. тук ли си?
-Един момент- чу се от вътре.След малко вратата се отвори.Изглежда че и тя тъкмо се беше изкъпала.-О , Алексис ... какво има ?
-Ами .. изглежда си нося само високи обувки .. ще можеш ли да ми заемеш нещо ниско ? - гледах я умолително с големите си очи.На този поглед нямаше как да ми откаже.
-Точно в твои стил- засмя се тя.-Ами влез .. ще потърся.
Влязох и затворих вратата.Изглеждаше точно като стаята и когато живеехме заедно.Реших да не го отбелязвам .. все пак не беше гордост разхвърляна стая.След малко се върна със един shift маратонки. '' Наистина ли .. маратонки .. е точно сега не можех да споря. ''
-Благодаря! Е , ще се видим утре вечер. - засмях се и излязох.Вънах се в моята стая. Изсуших си косата и я изправих.Взех си чантата и излязох.Първата ми мисъл беше .. '' Ами сега .. къде ще ходиш Алекс ? '' И тръгнах надолу към морето.Беше хубаво вечер , казах си защо не. Известно време вървях без да видя жива душа.И ето стигнах до залива.Слънцето се беше вече скрило.Едва ли някои щеше да ме беспокои.Сендах да един от големите камъни и се започнах да гледам как вълните се разбиват.Беше наистина величествено гледка.И както си стоях замечтана чух някакъв шум .. някъде на около 10 метра от мен.Започнах да се оглеждам трескаво.
-Ехо .. кой е там ? - казах го със заплашително оплашен тон.

by **Ерик Скот** Чет 19 Юли 2012, 18:03

[b][justify][b][i][i]Ерик имаше нужда от почивка.нещата бяха станали по-напрегнати, тренировките по-тежки, а понякога трибутите бяха прекалено опърничеви.Доста от неговите трибути се бяха прехвърлили, защото Ерик знаеше, че се държи отвратително на моменти, но никой нямаше да ги гали с перце.Седна близко до брега и облегна глава назад...Затвори очи и се замисли за своето участие в Игрите...Беше отвратително...Ерик не беше убиец, нито престъпник, но от тогава духовете на убитите го преследваха, от тогава сънят му...нямаше го...не спеше, апетитът му изчезна.Жените...жените бяха за една нощ...всичко бе самохвална маска, под която той криеше страховете си.Усети нечие присъствие и отвори очи рязко.
-Катрин

by **Катрин Блейк** Чет 19 Юли 2012, 18:16

Съвършено удоволствие .
Върях сред опустелите улици на Панем.Нямаше почти никого.Бях самотна.Често казвах,че мразех онези времена.Аз разроших косата си.Единственото нещо,което търсех.Дали беше почивка?Не,спокойствие.Всичките изпитания.Преживях доста.Желаех да намеря човек,който да ме разбере.Всички си напуснаха Игрите по различен.
Аз седнах на брега на езерото.Усетих нежния ветрец в косите си.Чух някакъв звук.Някой беше дошъл.На съседния бряг стоеше друг човек.Пробвах да съзерца кой е.Не,как?Нали беше Ерик?Аз забързах стъпките.Скоро бях пред другия ментор.Той явно видя,че не е сам.Аз потпопих крака :
-Защо си тук?-липсата на обич си личеше.
Той ми липсваше.

by **Ерик Скот** Чет 19 Юли 2012, 18:20

Да можеше да имаше много преживявания с Катрин, но Ерик си оставаше все същия арогантен идиот.Погледна я.Тя все още стоеше над него, нервна и ядосана.
-Катрин...съжалявам, че те зарязах, но нямаше да се получи,ти и онзи трибут...-Лъжа.-Просто секс.-Още една лъжа...какво да й каже, че голямото силно момче има чувства?Не!Не може да си го позволи.-Ако секса на публично място те възбужда готов съм още сега.-Усмихна се нагло.Тя беше готова да си тръгне.Добре може и да беше попрекалил с последното.-Катрин, Катрин...остани...-Ръката й както винаги топла и нежна, очите студени като лед.-Катрин...-Усмихна се той..-Остани...

by **Катрин Блейк** Чет 19 Юли 2012, 18:35

Човек няма да излезе значи.
Предполагах,че бях ядосана.Облизах устни.Аз прескочих дупката до езерото.Често бях с познати.През цялото време стоях навън.В последно време си прекарвах времето затворена в хотела.Не успях да забравя.След караницата с Джейк...бях разбита.
Аз бях на крачка да го ударя с ръка.Ерик продължаваше да стои.Аз изкопах:
-Не думай...значи това бях за теб?Само една нощ?Понякога мисля,че си прекалено самоуверен.-показвах чувства.Не.Колко исках да съм някак...

by **Ерик Скот** Чет 19 Юли 2012, 18:42

Искаше му се да каже не...но...Ерик знаеше, че може да промени много...можеше да промени всичко.С една дума...тя беше с друг...той я усещаше...целуваше я, докосваше я...това го побъркваше
-Не...не беше само това, но след това разбрах за авантюрата ти с малкия трибут...Как трябваше да реагирам Кати...-Знаеше, че тя не обичаше да й вика така.Докосна ръката й.-Какво трябваше да правя?М?Все пак трябваше всеки ден да те виждам с него, нали си му ментор...за това напуснах...за това оставих всички...а сега с този...оставих те заради трибута...заради този малък...плъх, а ти вместо да направиш нещо се замъкна с друг...и какво искаш да ти кажа?-Мъжа повишаваше тон.Жилата на врата му бе изпъкнала, погледа му бе студен, нетипично а милото му лице.-Обичах ли те?-Естествено, че те обичах и още го мисля.-Прошепна той...-аз още...-Гнева му надделя и то пусна ръката й.-Но ти си с него Кати...И той..той те докосва и те целува...-Той стисна очи и захвърли един камък.-Махам се.-Понечи да си тръгне но две ръце го спряха...две ръце, които той никога няма да забрави.

by **Катрин Блейк** Чет 19 Юли 2012, 18:51

Вбесяването продължаваше.
Разбирах,че целият ми разговор беше грешка.Усещах,че сърцето ме караше да го спра.Аз хванах ръката на Ерик.Полудявах при мисълта,че е далеч.Зщаото дълбоко знаех,че имах някакви чувства.Исках да го убия,защото си тръгна.Не,сега.Аз стоях на сантиметри.От Ерик.
Накарах го да разбере,че имах чувства.Нямах сила да призная,че обичах Ерик.Нещо в мен избухна.
Аз покатарерих на дървото:
-Виж какво...не е правилно.Нима искаше да остана с теб след онова?Нима си каза,че съм страшно доволна,че си легнахме ,после ти се измъкна от стаята и замина на следващия ден?Без да кажеш защо,дори не каза едно ...няма значение.Не очаквах да разбереш.Как въобще имам чувства към теб?-загазих добре.

by **Ерик Скот** Чет 19 Юли 2012, 18:59

След секунда мъжа беше на дървото.
-Какво каза?Имаш...чувства?-Искаше му се да се усмихне, той хвана ръката й.-На сутринта видях снимка на него и на теб...изпратиха ми я...иии побеснях.Това беше причината.-Усети парфюма й отново, Господи щеше да полудее...-Имам нужда...имам нужда да съм покрай теб, да те чувам, да те виждам, да те докосвам.За мен ти не бе поредната бройка Кати.-Усмихна се леко той.-Ти бе нещо...нещо повече...-Той наведе глава.-Аз..аз ти се доверих, а ти...с този трибут зад гърба ми...Господи Кати...направо като си го помисля и ми се гади.-Той я смъкна от дървото, а тя беше толкова близо.-Кажи ми, че не чувстваш нищо...когато си толкова близо?

by **Катрин Блейк** Чет 19 Юли 2012, 19:13

Добре,беше странно.
Стяох на сантиметри.Исках да стоя в обятията на ментора.Аз признавах чувствата.Само негова исках да бъда.С цялото сърце.Защо не желаеше да разкрие?Аз оставих рзговорите колко съм ядосана за друг сантиментален.Проточих врат.
Аз бях притисната до едната сграда.Нямаше накъде да бягах.
Усмихнах се.Исках да усетя Ерик отново.Нежният вятър нежно продължаваше да гали студената ми кожа.Аз смигнах:
-Не мога да бъда далеч...винаги съм искала да съм твоя.Но ти не ме искаш.-любопитен глас.

by Sponsored content

Езерото до парка

Езерото до парка

Re: Езерото до парка

Re: Езерото до парка

Re: Езерото до парка

Re: Езерото до парка

Re: Езерото до парка

Re: Езерото до парка

Re: Езерото до парка

Re: Езерото до парка

Re: Езерото до парка

Re: Езерото до парка