Стая 69 Джеймс Старк

Чудесно възпитание.
Когато казвах,че не харесвах повечето такива неудобни паузи,всеки си казваше,че съм някак свита,но не бях.Обичах да
върша лошотии.Понякога пробвах да бъда добричка.Аз умеех да ядосвах хората.Нямаше да хваля своят
характер.Притежавах достатъчно
време,за да принудя Джеймс да остане с всичките си оръжия,но реших да бъда любезна.Дръпнах потника си,защото бях с доста разголени дрехи.Ставаше доста топло.Изправих се,както лежах на леглото.Приближих се отново.Дръпнах си червеното портомоне от ръцете.Аз сбръчих вежди:
-Какво искаш?Да ти припомня,ти не искаше да ...-завих ръцете.Доста болезнена истина,нали?Странно,но хората променяха същността си.Естествено всичко.