Стая 69 Джеймс Старк

Малка уютна стайчка, която му служеше за почивка. Нямаше много екстри, но и не му и трябваха.

Аха,няма как да не е прецакан ден.
Когато казвах,че дразнех хората с удоволствие,всеки си казваше,че съм някак обременена емоционално,но не бях.Стигаше ми да зная,че всичко един ден ще бъде хубаво.Един ден отварях.Върявях към хотела.Поне знаех,че ще задлъженея на
кмета.Какво значеше ли?Че бях уморена от вечни лъжи,които чувах,че спях с участнците.Забавно.Единственият човек,който сега разбираше...усещах,че връзката засега беше добре.Но нямах намерение да водя сериозни неща.Бях прекалено уязвима след последните си връзки.Единственото,което сега желаех.Чувствах ли нещо?Да,но какво?Докато водех онази дразнеща беседа,успях да открия стаята на другия.
На вратата застана някой,който не срещах отдавна.Не желаех да срешна никого днес.Особено след Ерик.Аз показах листчето:
-На теб на какво ти прелича?От кмета е.-хвърлих парчето.

Лоша работа.
Когато казвах,че обичах да забърквам различни интриги,всеки си казваше,че съм истинска кучка,но не бях.Исках да живея.Всеки ден мислех само как ще усетя вятъра в косите си.Аз стоях на вратата.Усещах нещо.Не знаех дали беше добре да нося онова.Но не знаех,че Дийн отново е в прекрасната столица Капитол.Не трябваше.С усмивка седнах на един диван.
Стараейки се да не срещна очите на Дийн отново.Аз тръгнах към другият ментор.Зачетох няколко думи от поканата.Аз взех една хавлия:
-Държиш покана за откриването.Всички ще са там...-подадох хавлията.

Имаше едно нещо,което дразнеше повече от него.
Когато казвах,че вече не гледах в далечното ни общо интимно минало,всеки си казваше,че
съм една лъжкиня,но не бях.Научих ,че провалът е на една крачка.Успявах да открия правилните решения ,но не толкова.
Аз пробвах да предада някакво изрежение,което да не покаже.Да,бях доста рязка.Но не испусках писмото от очи.Напоследък всичко,свързано с кмета и другите различни дела привличаха вниманието на всеки един.Дийн успя да ме изкара от онова
дразнещо състояние.Беше различен.Аз бях различна.Вече нямаше и следа от онова любозно дете,което бях преди.Двамата преживяхме доста заедно.Лоши,хубави неща.Усмихнах се.
Аз повдигнах очи:
-Доста време
отмина от последната ни среща.Какво прави толкова дни далеч от Окръг 3?Нали си роден там?-сведох глава.Странно за човек с подобен характер ли?

Направо чист яд.
Когато казвах,че харесвах сериозни отношения,всеки си казваше,че съм прекалено вглъбена в онези хубави приказки,където принцът намира любовта,но не бях.Предпочитах да остана някъде сама пред онова да ме наранят.Чувах хлипането.Аз държах повече на сърцето.Дръпнах чертата.Сложих един неприятен ,но съвсем ясен край при виждането ни.Хубаво,беше неприятно.Прекалено лошо.Не исках да зарежа Дийн,но нещата приключиха при нещо.
Не исках да се сетя колко страдах.Затова не исках връзки.Но когато станах победител...живота придоби някакво значение.Самотата беше неприятна.Успях да скрия.Аз погалих ръката на Дийн,сякаш нищо не се случваше.Чисто приятелско.Нищо повече,нали?
Аз разроших косата:
-Ако знаех,нямаше да дойда...прекалено съм натоварена.Добре,още ли стои белега от крушето при поснета ни среща?-прокарах четката през косата.