Барът на нулевото ниво

Усмивката се изкачваше на лицето.
Когато споделях,че исках да призная чувствата си,човек си казваше,че съм прекалено затворена,но не бях.Криех всичко вътре в сърцето.Обичах рядко.Аз продължих със странните движения,които наричах ''танц''.Пазех някак да покажа какво желаех,защото не исках пак да бъда оставена.Обиквах ,но не показвах.Вероятно затова бях оставена в онази призрачна сграда.Добре,така я наричаха хората от
интерната,но подозираше ли някой какво преживях вътре?
Уплашена до смъррт,реших да отида в
Панем,където бях посочена.Никой не дойде да покаже подкрепа.Сега желаех да открия някой,който да желае да запълни празнота,която притежавах.Жестоките спомени,които убиваха.Цветовете бавно се изясняваха,дори сякаш беше вчера,когато разбрах,че ще бъда пратена в интернат.Да,бях едно безчувствено създание,което не обичаше никого.Аз плъзнах ръцете си върху раменете на Джейк и устните бавно се приближиха към вратът на синеочкото.Реших,че показвах прекалено какви са желанията,които чувствах,затова спрях.Отново стоях на дистанция.Аз хванах питието:
-За мен ще има ли целувка или ще днес няма да спя спокойно?Сигурен ли си,че си добре?Всичко наред ли е?-прокарах ръката през ръкава.