Басейнът

by **Jake Storm** Пон 16 Апр 2012, 17:25

Поредния ден минаваше, а аз просто стоях и чаках следващия.Живота ми бе станал монотонен:Ставане,закуска,тренировки,вечеря и се повтаряше всеки ден, е ами днес бе по-различно.Не стоях до късно в залата и имах време да се разходя из хотела, въпреки че вече познавах всичките 20-30 етажа на това място.Всяка сутрин, за да поддържам форма ги изкачвах по няколко пъти и това само сутринта, когато имах време правех това занимание и вечер, но днес щеше да бъде различно,усещах го.
Прерових си багажа няколко пъти, но се оказа, че съм забравил да взема някоя книга със себе си.За мой късмет намерих някаква бална маска,която покриваше само очите ми и китара,оу да намерих и банския си.Облякох го, взех маската и китарата и слязох при басейна.Беше много голям и около него имаше шезлонги, столове и маси.Имаше и изход към външния басейн,но навън бе прекалено студено.
Седнах на един стол и сложих маската.Не исках никой да знае, че свиря на китара, бе прекалено лично, пък и не свирех добре.Никой не знаеше за тази ми страст към музиката и предпочитах да си остане така.Сложих китарата в скута си и пръстите ми започнаха да се движат из струните.По едно време чух стъпки, но реших да не се обръщам.Продължих да свиря и да се слушвам в музиката.

by **Катрин Блейк** Пон 16 Апр 2012, 17:38

Чакана почивка.
Когато решавах да кажа,че обичам да се цапотя,човек казваше,че съм някаква психопатка,но не бях.Харесваше ми да се разхождам и да стоя с часове на плажът,където слушах песента на птиците или някой тих шепот.Аз често стоях.Не намирах причина за живот.Желаех да намеря някакъв начин.Нищо не ме караше да се бъркам до такава степен,както Джейк.Отношенията ни бяха прекалено сложни.Дори за някой древногръцки автор на драми,какъвто аз се пробвах да настигна с разните си нови
изцепки пред другите.Не можех да забравя устните му,нежната усмивка на синеокия.Но сама не усещах какво желаех от нашата...дори не можех да я нарека ''връзка''.Ние само се карахме.Откакто се срещнахме в дворецът,докато не се разделихме в краят на тренировката.После аз се измъквах някъде,когато се чудех как да постъпя.Не разбирах собствените си чувства.Ако въобще имаше подобни.Аз обичах само себе си,не умеех да обичам никого.Усмихнах се на всичките онези странни ,но доставящи ми удоволствие мисли,докато крачех из хотела.Реших,че беше добре,когато плувах.Събличах се бавно,понеже често
изпадах в паника,когато видех подобни странни схеми.Подобна схема имаше моят костюм за плуване.Плахо се пъхнах в басейнът,където водата беше доста приятна,но не предполагах,че имаше някой.Плъзнах ръката си ,после започнах бавно да се движа под водата.Някой ме хвана за ръката.Аз бях готова за скандал:
-Какво?Човек понякога желае да остане поне да се наслади на почивката си.Яно нямам право.-гласът стана странен,защото успях да се нагълтам с вода.
Защо?Намирах причина за караница постоянно.

by **Jake Storm** Пон 16 Апр 2012, 18:17

Явно този,който влезе в басейна не ме забеляза, странно мислех, че музиката няма да им хареса, но щом не са и обърнали внимание значи съм се справял добре.Е поне музиката беше хубава.Пробвах да махна Катрин от мислите си,но просто не се получаваше.Това бе все едно като да чуеш някоя песен и после все да си я припяваш,е в известен смисъл.Не можех да спра да мисля за нея,за меките и устни,които отново исках да усетя върху моите.Тя беше много красива и много чувствителна,а когато се ядосаше дори ставаше сладка.Много обичах да я ядосвам и все още много често го правя, но без да го съзнавам.Ах това момиче.Знаех, че между нас има някаква химия, но просто не знаех дали ще успея да й разкрия истинската си същност.Какво ли щеше да каже за това, че мога да свиря на китара?
Мислите ми бяха прекъснати от някакво звънтене.Надявах се да спре скоро, но след 10 минути вече не издържах на този шум.И на мен все пак ми трябваше малко спокойствие.Скочих в басейна и затърсия притежателя на малката чантичка, от която идваше звъненето.Хванах човека за китката и когато се обърна към мен видях, че това е Катрин.Издърпах я на повърхността.Тя не ме позна, защото бях с маската,но очите ми още ме издаваха.
-Съжелявам,но онова нещо не спира да звъни,а аз също искам спокойствие.-Надявах се да не ме познае по гласа,но пък и да ме познае какво щеше да направи?
Аз се върнах на мястото си и отново засвирих на китарата и в съзнанието ми отново се появи момичето, което ме подлудяваше.

by **Катрин Блейк** Пон 16 Апр 2012, 18:37

Единствено спокойствие.
Когато кажех,че искам спокойствие,всеки си казваше,че не искам да общувам с никой,но не беше прав.Обичах да оставам единствено за определено време сама.Чувствах се странно,защото нямах никого.Желаех да споделя какво изпитвах.Аз не очаквах да срещна човек на басейнът.Не предполагах,че хората идваха да поплуват.Лично прдпочитах да пия.Усмихнах се.Пробвах да се изправя,но пробвах да наместя костюма,защото беше достатъчно разголен.Отворих чантата си,но телефона не спираше да звъни.Усещах някакво неспокойствие,защото малодията звучеше сравнително дразнещо.Не беше подходяща
за подобно.Нямах избор.След краткият разгор,реших,че трябваше да отида пак.Винаги довършвах работата си.После чух някаква прекрасна мелодия,която идваше от далечината.Аз бавно се приблизих към Джейк и седнах до синеокия.Колко го желаех...не,трябваше да си избия онези неща от главата:
-Не знаех,че свириш...справяш се страхотно,поздравления...-бях прекалено строга.Защо?Усещах някаква болка.

by **Jake Storm** Пон 16 Апр 2012, 18:51

Продължавах да се надявам, че тя няма да ме познае, защото се приближяваше към мен.Следях всяко едно действие от излизането й от байсейна до сядането й до меян с единия край на окото си.Е, поне за съгледвач ставах.Продължих да свиря,въпреки че репертоара ми не бе много голям.Оставих нежните песни за накрая.Не бяха много,но поне мелодията им бе хубава.Ръцете ми затанцуваха по струните на китарата и ето, че вече се чуваше музика.ако някой се слушаше в мелодията щеше да открие една увлекателна история.Тази беше тъжна:Момче среща момиче,влюбва се в нея,но те не могат да бъдат заедно и накрая се самоубиват за да могат най-накрая да се обичат без някой да им пречи.историята беше болезнена,но хубавото беше, че на мен нямаше как да ми се случи.
-Благодаря!-казах аз и й подадох китарата.-Лесно е пробвай и ти!-казах аз и наместих ръцете й на правилното място върху струните.-Всичко идва от сърцето!-допълних аз и я погледнах в очите.Стояхме така няколко дълги мига без да казваме нищо, но не знаех дали сега трябва да я целуна или да си тръгна.Е накрая избрах едното.Приближих се до нея и нежно доближих устните си до нейните.

by **Катрин Блейк** Вто 17 Апр 2012, 11:39

Някой умееше да се цели добре.
Когато кажех,че мразя да описвам себе си и ''приказният'' си характер,всеки си мислеше,че съм лош човек,но не бях подобна.Желаех да намеря начин да открия себе си и своето място на този странен Свят,където намирах толкова лоши неща.Не позволявах на чувстата си да водят действията ми.Аз не смеех да направя втората стъпка в една връзка.Дори не знаех какво чувствах.Не подозирах какво имаше.Не можех да го нарека ''връзка'',защото ние постоянно се карахме.Всеки ден намирахме поне една причина да се скараме за нещо.Дали ще е за блузата,която караше тялото ми да изгаря,защото .Синеочкото пробвае да проведе някакъв нормален разговор.Аз не позволявах на синеокият,както на себе си.Не позволявах пак да бъда пречупена.Не исках пак да бъда наранена от някакъв сваляч.Да,това пробвах да опрелича онзи,който срещнах.Не подозирах,че падах в собственият си капан.Но аз му казах,че е забивка.Но той не искаше да ме послуша.Всячески се стремеше да накара всичко.Исках да спася единствено себе си.Подобно чувство...някаква болезнена привързаност,каквато имаше една позната към един добър познат.Защо?Постоянно е забърквах в бели.За него сигурно не беше добре,че си влагаше силите за ''Игрите'',но аз чувствах някакво желание.Исках да спася чувствата си.Когато затворех очи,постоянно се показваше той.Не,трябваше да мисля за друго.Наближаваше празник,но аз бях сама.Пак прекарвах хубавите дни сама.Скоро чувството на самота плетеше своята плашеща мрежа и аз бавно се оплитах в нея.Не подозирах за действията на синеочкото ,но.Стоях и не казвах нищо.Беше доволен,но за себе си ...не можах да кажа нещо лошо.Чувствах се прекрасно.Сякаш губех контрол.Вдигнах ръката си,после я прокарах на шията
му.Аз го целунах нежно и притворих очи.Не подозирах ,че ми харесва:
-Добрите ти качества станаха две...стига,знаеш,че не е правилно.Ти не ме познаваш...не знаеш нищо за миналото ми.Какво те кара да си причиняваш подобно нещо?-болеше ,когато говорех подобни неща.Аз легнах на съседното легло до басейна.Причинявах болка.Но желаех устните му.Истински мазохизъм.

by **Jake Storm** Вто 17 Апр 2012, 18:03

Момент на откровение
Следващите и действия ме удивиха.Не предполагах, че ще отвърне на целувката ми, но всичко около нея беше мистерия.За нея аз също бях мистерия.Не знаехме почти нищо един за друг, но това не ни пречеше да изпитваме чувства един към друг, независимо от болката.Много я харесвах а и тя вече знаеше името ми.За първи път бях откровен с някой,а това не се случваше често или дори можех да кажа никога.Беше ми трудно да споделям или поне досега не бях пробвал.Нямах с кой да споделям вкъщи, имах чувството че там бе като бойно поле.Баща ми постоянно се караше с майка ми, а брат ми постоянно бе зает с негови си неща.Той бе по-голям от мен с няколко месеца, но всички го смятаха за идеален и мен ме познаваха като неговия по-малък брат, а не като Джейкъб Сторм.
-Нека се опитам да ги отгатна....-направих лека пауза все едно мисля, но истината беше че вече знаех отговора, но отново щях да се направя на клоун- Първо - много съм красив и второ - имам красиви очи.Оу да аз съм прекрасен!-казах аз направих странна физиономия и после се засмях на себе си.
-А сега сериозно, колкото и невъзможно да е за мен, знам, че не е правилно, но то просто се случва от само себе си и наистина искам да те опозная.Никой досега не е привличал вниманието ми дотолкова,че да разкрия другата си страна.Бих се борил с всичко само, за да те спася от каквото и да е.Знам, че не звучи правдоподобно, но този, за който ме мислеше в дискотеката, свалячът, той е само прикритие, обвивка за пред другите.Никой не се опитва да ме разбере и досега и аз не полагах усилия, но когато те срещнах, просто не можех да си те избия от главата.Сега вече си завзела и сърцето ми.Чувствам някаква сладка болка от това, но все едно съм мазохист и продължавам да искам още и още.Наистина искам това между нас да потръгне.Не искам отново да съм сам!-говорех сериозно, но без да я гледам в очите.Щях да потъна в красотата им и щях да забравя какво трябва да кажа.Тя бе първия човек, пред който разкривам страха си.Не исках да се чувствам самотен,но понякога обичах да стоя сам и да размишлявам върху най-различни неща.Определено бях странна птица и ми трябваше някое момиче, което да ме разбира и искрено се надявах това да е Катрин.

by **Катрин Блейк** Вто 17 Апр 2012, 19:57

Приказен час.
Когато казвах,че не обичах да казвам какво обичах,човек си казваше,че съм злобарка,но аз бях само сдържана.Усмихнах се.Не предполагах какво желаех.Аз плъзнах ръка на леглото.Колебаех се.Слушах внимателно думите,които се плъзнаха от устата.Не исках да се досетя какво костваше една грешка.Веднъж пробвах да дам сърцето си,но после платих сурова цена.Исках да бъда заедно с някой.Но аз не обичах никого.Освен себе си.Не,аз можех.
Проблемът беше,че исках това,което не биваше.Копнеех за устните му.Но колебанието бавно убиваше.Нежните ласки на синеочкото караха всяка една част на
тялото ми да умира.Изправих се.Не предполагах какво правя.Погалих шията на синеокия.Устните ми се допряха до шията и дъха ми нежно погали кожата.Синеокият не очакваше да направя нещо подобно.Дали подозирах,че харесва парещият ми дъх?Копнеех да разбера.Устните ми се заизкачваха нагоре .Скоро се допряха до неговите,ръцете се плъзнаха по шията.Не знаех какво правя.На лицето ми се появи една нежна усмивка:
-Не знам...нищо не знаеш.Не знаеш защо съм сама...не знаеш нищо,ще страдаш...-гласът беше почти някакъв шепот.
Защо?Кой подозираше?Усмихнах се.

by **Jake Storm** Сря 18 Апр 2012, 18:26

Този разговор беше странен,поне за мен, защото никога досега не бях водил такъв.Когато не споделях с никой нищо за себе си,хората си казваха, че съм затворен,но въпреки това се опитваха да ми се харесат, за да кажа някоя хубава дума за тях.Предпочитаха да се умилкват на брат ми, защото той обичаше да се хвали, пък и обичаше да му казват колко е зашеметяващ.
-Виж наистина искам да те опозная...затова първо аз ще ти разкажа за себе си.-Дори и не изчаках отговора й, а седнах до нея и гледайки я право в очите, продължих: Първо официално да се представя.Името ми е Джейкъб Сторм, син на Маркъс Сторм, приятелите ми викат Джейк или Джей и ти също можеш да ми викаш така.Живея в охолство, но аз съм този в семейството, който се труди.Може да се каже, че персоналът ме е отгледал.Баща ми винаги е зает с по-големия ми брат,а майка все има някаква работа или просто не и се занимава с мен.От много време се опитвах да се докажа пред баща си, бях отличник в училище, капитан на всички спортни отбори и най-добър в бойните изкуства, но това не него не му стигаше.За него брат ми е перфектен, а аз съм черната овца.Преди 2 години срещнах едно момиче,бях влюбен в нея и дори мислехме да се сгодяваме,но се оказа, че баща ми и е платил, за да е с мен.От тогава не съм имал гадже, всъщност тогава си измислих и опаковката или още казано свалячът, за който се представих, когато се срещнахме.Ако чуеш някой да ми вика плейбой, това е прякора ми от това време.живота ми изобщо не е такъв за какъвто всички го мислят!Предпочитам никой да не знае нищо за мен, защото ме е страх да не ме използват отново.-Опитах се да се усмихна и отново я целунах.Може би тя единственото нещо, което винаги ме караше да се усмихна.
-Сега си ти на ред!Разкажи ми за теб!

by Sponsored content

Басейнът

Басейнът

Re: Басейнът

Re: Басейнът

Re: Басейнът

Re: Басейнът

Re: Басейнът

Re: Басейнът

Re: Басейнът

Re: Басейнът

Re: Басейнът

Re: Басейнът