В дискотеката

Хубава вечер.
Ако изключа,че вече успях да настроя половината ръководители срещу скромната си особа,човек ще каже,че всичко върви добре.Понеже бях част от ръководството на ''Игрите'' ,трябваше да направя така,че поне да изглеждам нормална,а не да правя така,че всички да ме мислят за извратена...кучка.
Слънчевите лъчи нажно галеха кожата.Ако трябва да бъде честна,исках да направя толкова неща,които включваха конско от останалите ръководители и една хубава вечер в районното,придружена от банда обирджии.
Крачех из улиците,забила поглед в земята.Нямах намерение да се насочвам към прекрасната сграда,където се намираха предполагаемите бъдещи самоубийци *участници*.Колко забавно.
Не желаех да имам контакти с другите ментори,но нямах никаквъв избор.Следващият етап от отрватителния ден продължаваше.Вмъкнах се в някаква дискотека.Нямах никакво желание да отивам на дансинга.Въобще не исках да се правя на великата денсърка.Блъснах се в някаква наперена женичка,която ме погледна ,сякаш съм я отровила.Какво гледаше?Не,нямаше да вдигам разправии днес.
Утринната кавга с менторите на Окръг 3 ...още имах силно главоболие.Седнах на някакъв разбит стол и си поръчах питието.Разбраният барман продължаваше да си чисти чашата.Ударих с ръка,но не успях да привлека нищо към себе си,освен една аптечка.Изведнъж барманът се насочи
към мен и ми избута чаша с някаква странна течност в нея.После ми каза,че е от някакъв таен нещастник *обожател*.Какво?Само това ми трябваше...разгонено хлапе.
Опитах течността.Поне имаше вкус за питиета.Прозинах се:
-Кажи на този ''незнайник'',че не съм толкова страшна,че да не ме заговори сам...-отговорих аз.
Да,застрашителният тон ,който излезе от гълото...сравнително плашеше.Нищо,беше чудесно,че поне ще се позабвлявам.

Направо без думи.
Ако реша да не включа краткият крясък да свали ръцете си от талията ми,всеки ще си каже,че срещата е приятна.Никак даже.Реших да не крещя,а демонстративно показвах какво желая.Чудех се...как ли ще реагира един разглезен сваляч,ако сега реша съвсем доброжелателно да му покажа един нож със стоменено острие.Предметът стоеше спокойно в едно отделение на дънките ми,които бяха прилепнали.Аз се усмихнах любезно.Хубави очички.Поразгледах отблизо странният човек.Имаше нещо,което ми харесваше.Не,аз не бях от онези разглезени госпожички,които бяха близо до нас.Защо не отиде да бара нещо друго?
Усетих как барманът започна да се смее зад нас,но един мой любезен жест го накара да продължи да чисти чашата ,която вече щеше да се счупи.
Усетих дъхът на непознатия по шията си,това ме накара да се отскубна от ръцете му.Доста грубо.
Понечих към чашата и я побутнах към човека:
-Не знаех ,че съм толкова страшна,че да не ме заговориш направо...ще ми кажеш ли името си или ще продължиш да ме стискаш?-казах аз.
Устните мис е движеха съвсем бавно,но съвсем близо до него.Какво?Дискотеката беше доста тясна.

Колко забавно.
Когато изключа,че този непознат прекаляваше,всеки ще си каже,че в рошавата главица се въртеше някаква мисъл,че той е симпатичен.Самочувствието е хубаво нещо.Но в границите.Не исках да си призная,че ми стана доста симпатичен,но само в границите на добрите обноски,които притежавах.
Аз го последвах,но не продумах нищо.Не желаех спорове,особено с човек,който познавах от ...дори не помнех колко.
Ама той имаше доверие в себе си.Дори прекалено.Кой каза,че го последвах,защото постепенно ставаше някак.Скромността определено не беше качество на онзи.Нищо,понякога е хубаво да имаш поне грам самочувствие.Аз също бях скромна.
Добре,понякога аз също прекалявах,но.
Сравнително високата музика вече рязко забумтя в ушите ми.Нищо,поне онова питие дойде добре на настройката ми към синеокия.Какви хубави...очи.
Каквото и да кажа,нямаше как да не включа,че дискотеката беше сравнително голяма,но ...днес нямах шанс да стоя далеч от непознатия,защото се виждаше една хубава възможност да бъда смазана от останалите,защото всички вече бяха сравните добре подкрепени с една хубава чашка.
Бармантът продължаваше да чисти чашата,но постоянно се хилеше.Ако се хилеше на нас,нямаше да доживее сутринта.
Приближих се и се впуснах в ритъма на музиката.Да,харесвах подобни шумни сборища.Понякога ги обичах.
Да се върна на синеочкото:
-Само се опитвам да направя денят интересен.От всичко,което стана днес...а и искам да разбера защо не предложи питие на някоя от дансинга.-поклатих глава аз.
Не знаеше ,че лъжа.Поне така исках.

Чудно нещо,което излезе от устата на сваляч.
Когато аз отказвах да говоря с някой,отрязвах го начаса,всеки ще си каже,че бях един достатъчно опитна.Не,реших да преразгледам целият разговор.Пред мен стоеше човек,който нямаше вид на блестящ със сериозност.Ако се включи и моята разсеяност.Това е съвсем друг въпрос,който не подлежи на темата.
Не се сдържах и на лицето ми се появи усмивка.Не успях да скрия ,че отговорът задоволяваше самочувствието,което притежавах,но не оправда преценката,която си направих за синеокия.Аз се усмихнах и бавно закрачих към едно далечно ъгълче,където беше спокойно.Да,аз обичах да съм на шумно.
После осъзнах какво вършех и се заковах.Не помръднах.Видимо изненадан,непознатият се усмихна.Да видим усмичицата.Класическа усмивка на сваляч.Не знаех на какво се дължат действията ,които правех.Исках да ги спра,но не бях в състояние.Непознатият правеше нещо,което не разбирах.Усмихнах се ,но спазвах разстояние:
-Странно,досега останалите падаха в краката ти.И с какво спечелих вниманието ти?-натътрих аз.
Не,стана ми интересно.Застанах срещу непознатият и се доближих,усещах дъхът
му на шията си.