Salle de Triomphe.

Хубав ден.
Когато казвах нещо подобно ,всеки си казваше,че днес съм доволна,но не бях.Не обичах да ходя на подобни събития.Не ми харесваше да бъда следяна от толкова камери.Не желаех да отварям дума и за другите обсъждания за облеклото.Аз успях да открия хубави изгладени дрехи.Не,че не бяха разголени.Обличах няколко,докато
не намерих подходящите.Няма да коментирам,че се изразних на една хилядна степен,че не успях да звънна на човека,който предложих да преидружи на събитието,което всички чакаха с нетърпение.А именно...невероятното начало на Игрите.Какво начало?Група деца отиваха да се трепят.Нищо ново,сякаш не следях онова в онова нещо,където израстнах.
Добре,не обичах да ходя навреме,но.Като един хубав и раздразнен на десета степен ментор,някак успях да стигна до входа на двореца.
Успях да се изрепча на един оператор,но нищо,какво да се прави,като някой желаеше да ме следи цял ден?
Добре,успях да стигна и до стълбите с онези високите токчета.Дразнех се прекалено.Стигнах до залата със странното наименование,което аз и Ерик не успяхме да запомним.Имахме работа да се заяждаме с участниците,което изглеждаше забавно.Поне за нас.Исках да умра,когато видях изплашеното си изражение.Личеше ли ми?Как се казваше ...приетснението?Видях го.Стоеше до камината и разговареше с Емили.Край,реших да изчезна.Не,нямаше да се предам,поне ,докато не погледна синеочкото.Край,ужас.Сега ли?Аз нервно заиграх с един кичур:
-Ами...честити Игри на Глада...-винаги се плашех от подобни неща.

Честити Игри на Глада.
Ха.
Ха.
Ха. Чак да си разтресе раменете от ужас.
Ама пък бяха задължени. Такова, да присъстват на откриването. А какво щеше да стане, ако не се появеше? Май не й се искаше да разбира точно в момента и все пак с малко подтикване на волята й се затътри до тази зала с изкривено име, където тази вечер сигурно бяха събрани всички гейм-мейкъри, мнетори и участници. За последното се съмняваше. В крайна сметка, отиваше, за да разбере, нали?
И да, в действителност Палвин се озова там с поглед, шарещ не особено осведомено по стените, пода, и фигурите, макар и невиждащо. Запровиря се през тълпата в неосъзнато търсене на забутано, самотно кътче, където щеше да застане и зяпа останалите без никой да я закача. И така, докато не станеше време за сън. И за утре.
По дяволите. Пак потръпна.

О, прекрасно.

Чарли въздъхна. Погледа му падна рязко надолу, усмивката му избледня като мираж. С лявата си ръка разроши косата си леко; това му помагаше да намали "стреса". Веднага след това я вкара в джоба на дънките си - не бяха успели да го накарат да се облече по никакъв по-различен от стила му начин. Беше си с риза - беше си Чарли.

Но не, наистина, прекрасно, продължи да размишлява наум. Огледа се наоколо - не можеше да види нито едно познато лице.. Но, за да бъдем честни, единственото познато лице беше Ема. Точно сега искрено се надяваше тя да изскочи иззад него и да го стресне. Защото просто нямаше да се справи по никакъв начин. На такива твърде обществени места не беше дивия-предизвикай-ме-да-направя-нещо-тъпо Чарли. Беше абсолютен интроверт.

"Честити Игри на Глада."

Цялото му тяло потръпна. Сви юмрук в джоба си и бавно погледна всеки един капитолист в стаята със странните им коси и твърде фалшивите им усмивки.
Отвратително, прошепна той, но никой не го чу. Някой от операторите срещна погледа му и сините му очи го изгледаха студено, въпреки че устата му се изкривяваше в дървена усмивка.

Е, това щеше да го прави често.

След официалното "Честити Игри на глада", започвам да си тананикам някаква мелодия.
Научих я от майка си, когато бях страшно, страшно малка. Така и не разбрах нито текста, нито произхода на песента. Казаха ми само, че била на някакъв друг език. Забравен. Нещо "ф" беше, но не мога да си спомня.
Както и да е.
Предполагам, че или не съм притеснена, или нервите ми са се изопнали до толкова, че са се скъсали, и вече съм се побъркала нацяло. Трудно е да се определи кое от двете. Но не си спомням някаква огромно напрежение или притеснение, така че сигурно не съм разтревожена изобщо.
А би трябвало.
Може да умра утре.
Може да умра вдругиден.
Може да умра втора, пета, десета, кой знае?
Може и да оцелея.
Игрите са смешно нещо. Не знам дали хората го осъзнават, но си е така. Смешни са, стига да разбираш черния хумор.