Помещението на ръководителите

Помещението на ръководителите беше обширна стая,където се обсъждаха всички неща,свързани с игрите.Там можеха да се намерят абсолютно всички ментори на различните...

Апх,отвратителен ден.
Когато казвах,че харесвах да стоя далеч от шумотевицата ,носеща от другите зали в двореца,всеки си казваше,че съм прекалено самотна,но не бях.Пробвах да намеря някакъв начин.Обичах да играя с огъня.Аз рядко усещах някакви чувства,които хората определяха ''силни''.Криех се зад различни лица.Прекалявах с алкохола,с вредните вещества,които хората казваха на децата си да не закачат.Но не,на кого пукаше за някоя изоставена от всички девойка,като мен?Ха,нали имаха перфектен имидж и аз,бунтарката,пречех на всички.Стоях в залата за тренировки,съвсем самичка.
Хванах камата си.Насочих се към вратата и с острието дълбах няколко букви.Не исках никого.Самичка си бях добре.
Чувствах
някакво станно усещане.Самота?Свиквах с нея.Бях добре сега.Ерик си отиде,поне него считах за приятел.
Джо...какво да кажа за него?Използвач,както
всички.Колкото до синеочкото.Усещах ,че чувствах някакъв трепет,когато срещах синеокия.Питайки се какво да правя,чух някакви стъпки.Какво?Поредният оператор,който желаеше да отправи поредната си покана за романтична разходка?
Сега вече прекали.Аз прокарах ръце през косата си,като пробвах да направя нещо,като жалка процедура,която успокоявах:
-Какво има пак?-дръпнах ръка към вратата.
Не,не и тя.Единственият човек,който не посмя да зареже.