Барът

Хубав начин за някакво друго измъкване.
Когато кажех,че не обичах да се забърквам в разни връзки,човек казваше,че съм прекалено надута,но не бях.Успявах да съчетая различни неща.Пробвах да намеря изход с всичка сила.Аз бях прекалено недоверчива.Никога не намирах правилният
път веднага.Успявах да намеря беля.С какво?Продължавах да затварях очи за нещата.Нямаше да се
натоваря с подобни.Отново потърсих начин да спася невинната си особа от публично събличане.
Наблюдавах цялата задачка на синеочкото.Беше забавно.Но истински трудното предстоеше.Какво бях?
Сега бях дете,стоях на прагът.На един нов странен живот.Нямах човек,който да потърся,когато се чувстах някак.Стоях при Лев през повечето.Струваше
ми се странен.Не поглеждах към другата част на дискотеката,където стоеше един от участниците.Изведнъж вниманието се спря на синеокия.Двамата бяхме в един отдалчен край на заведението.Какво казваше?Аз се усмихнах.За какво дойде?Аз скрих листчето в дънките:
-Съжалявам,исках да дойда и да те спася,но рискувах да бъда пребита или съблечена.Какво
искаше да кажеш?-копнеех отново да го целуна.
Стисках листчето .