Re: Барът

by **Rebekah Mikaelson** Вто 24 Апр 2012, 12:10

Не очаквах че ще ми бъде толкова тъпо.Просто не знаех защо.Бръкнах в чантичката си и извадих кутията с цигари.Запалих си една и отпих от питието си ,което барманът ми беше дал току що.Оправих леко бретона си и дръпнах от цигарата.Беше ужасно тъпо.Както и хората,но все едно.Определено исках да си намеря някой който да мина.Само за една нощ естествено.Огледах се и забелязах някакво момиче,което току що се настани на бара.Беше ми позната от някъде.Взех питието и закрачих към нея.Когато се приближих я огледах и казах:
-Хей.Позната си ми от някъде.Познаваме ли се ?-попитах и дръпнах отново.

Седях и тъпеех когато едно момиче се приближи до мен и ме попита:
-Хей.Позната си ми от някъде.Познаваме ли се ?
Оставих чашата и я огледах от главата до петите,но не ми се струваше позната.Може би някъде да съм я виждала,но едвали ще съм обърнала вничение.Погледнах към нея и казах:
-Съжалявам на мен не ми се струвате позната.Може да сте се припознали,но ако искате седнете тук и ще се запознаем.
Дано се съгласи да остане та да има с кой да си говоря.

by **Rebekah Mikaelson** Вто 24 Апр 2012, 12:40

Седнах на стола до нея и се усмихнах леко.
-Аз съм Ребека.Приятно ми е.-казах и подадох ръка за дас е здрависме.Допуших цигарата си и се огледах.Хората се забавляваха и си правеха кефа,а ние двете тука се чудехме какво да правим.Беше толкова тъпо.
-Това е най-тъпото парти,което съм виждала някога.Всички мъже са заети по дяволите.-засмях се леко и отпих от питието си.

Докато се преструваше че слуша приказките на Томи, Ема кимаше с глава, усмихваше се, смя се дори да не й бе смешно и в крайна сметка изпи мартинито си след което си взе 2 големи уискита които си отидоха за изключително кратко време. В определено замаяно състояние видя че Ментор се приближава към тях. Взимайки си текилата, Ерик подхвърли хаплива забележка.
Емелин игнорира репликата на ментора с такава лекота, с каквато бе игнорирала абсолютно всички заплахи които и беше отправяла преподавателката и й по приложни науки в училище. Беше изключително досадна със стриктността си и педантичността си, относно наистина дребни детайли.
По едно време й омръзна да слуша глупостите които ръсеше Томи, и се отправи към дансинга, където видя Катрин да говори с един не много привлекателен младеж. Изненада се че менторката й е паднала толкова ниско та да комуникира дори с такава персона, но все пак ги поздрави, въпреки че завъртя очи демонстративно.
Видя двама мъже на средна възраст в едно от крайните сепарета. Усмихна се по начина по който стотици пъти бе карала мъжете да получават сърцетуп и сърцехлоп.
Ефекта беше същия и в този случай.
Увлече се в разговор с тях, когато забеляза че една персона, прекъсна разговора им.

Лев се усмихна подобаващо и наистина се развесели, когато забеляза какво направи тъмнокоската. Заслужаваше си да дойде само за такива изпълнения, понякога му се струваше наистина забавно да наблюдава по- младите, но тогава се сещаше той колко забавно си прекарваше в бойните зали на Мадам и как го третираше тя- почти като бог и в същото време като свой роб. Но какво значение имаше, когато вече го бяха освидетелствали по нейна вина?
Заобиколи я като хищна хиена, сякаш за да я огледа по добре преди да грабне чашата, която криеше в ръката си и да облегне брадичката си на рамото й, докато разклащаше съдържанието на чашката, сякаш за да се увери, че наистина е алкохол и когато го направи се засмя съвсем близичко до ухото й, докато изговаряше думите си.
-Може да съм дошъл съвсем целенасочено, непозната ми мис.- погледа му регистрира прекалено близкото движение на също толкова тъмнокоса тинейджърка, отнесла се достатъчно пренебрежително, за да му направи впечатление.

by **Катрин Блейк** Сря 25 Апр 2012, 18:31

Класическа увереност.
Когато казвах,че се дразня от подобни изблици на предполагащо пиянство,човек си казваше,че съм някаква сухарка,но не бях.Предполагах на какво се дължи желанието ми да пия.Или на усещането,че скоро пристигаше кметът с цяла свита от нервни чиновници.Или неспокойствието ми имаше нещо ,което се свързваше с присъствието на някой.Аз повдигнах питието си.Внимателно извих нежната си шия.Знаех,че трябваше да направя нещо на запоят.Но кой каза,ще остана?Потънах в размисли за отсрещният човек.Не знаех какво толкова ми направи впечатление.Причината ,че носеше дълъг шлифер.Сега остана да се съблече.Оставаше ми да се надявах.Устните ми допряха крайчето на питието.Сладкият вкус на това изкушение се разля на нежните ми устни.Аз повдигнах език и облизах устни.Усмихнах се на Емелин.После отново фокусирах този ...човек.Усмивката не спираше да се разлива на лицето,дори усещах защо.В онова нещо,което стоеше на раменете ми.Появяваха се едни такива мисли.Поставих питието на масичката и задвижих пръсти на нея.Аз предполагах какво водеше:
-Нима?Не разбирам с какво това мероприятие привлече вниманието ти?Ще споделиш ли?-въобще не усещах иронията си.
Някъде видях Ерик.Не знаех какво правеше тук.След онзи ден...не посмях да го заговоря.

by **Jake Storm** Сря 25 Апр 2012, 18:58

Беше време да изпълня първото предизвикателство, въпреки че се чувствах леко нервен.Никога не съм обичал да бъда зентър на внимание, но предполагам сега всички погледи щяха да са вперени в мен и останалите, които щяха да танцуват.Вече 100 минути репетирах някакви движения, учейки се от другите момчета.Повечето от тях просто си вършеха работата, но аз едва ли щях да повторя някога това през живота си, колкото и странно щеше да звучи,ако го кажех на някой друг.Щяхме да сме пожарникари, жените много ги харесвали в последно време.Това според мен не бе много вярно, но тук не решавах аз.Коментара на Кат за облеклото ми, не бе верен, защото аз винаги се обличах в един и същи стил, просто днес бе малко по елегантно.Е, сега поне нямаше да и се налага да ме гледа изтупан в костюм.
-Момчета след малко излизаме!-каза един плътен мъжки глас и паниката ме обвзе.Не съм бил на сцена, винаги се криех от баща си, когато заговореше за театър и колко щяло да ми отива да съм актьор.Когато излязох на сцената, беше тъмно и все пак успях да заема мястото си и да преодолея шока, който изпитах.Кожата ми настръхна и имах чувството, че ще объркам всичко, но когато музиката започна всичко си дойде на мястото.Танцът бе интересен и ми се наложи да направя някои перверзни неща, но успях да се отпусна и всичко протече добре.Свалях дрехите си едно по една, като бях в ритъм с останалите, така че да не се забележа или някой да ме види.Единствено на едно място трябваше да бъда най-отпред, но това бе само за няколко секунди.Единственото, от което се страхувах е какво ще кажат другите за мен и по-точно едно специално лице, което се надявах е гледало изпълнението.Едното предизвикателство бе извършено, сега оставаше по-трудното.

by **Ерик Скот** Сря 25 Апр 2012, 19:19

Ерик стоеше на бара и пиеше от бирата си.На това ли му викаха купон?Сбирщина гледащи се на кръв трибути и ментори, които не знаеха какво правят.Огледа се и изпуфтя силно.Извади кутията си с цигари и запали, като се огледа още веднъж и накрая впери поглед пред себе си.Не можеше да бъде по - скучно тук.Нищо не ставаше и мъжа се изнервяше жестоко.Спомняше си дните, когато си организираха такива купони и беше по-хубаво.Извади от джоба си малко трева и по заучен бърз начин сви масур.Запали и вдиша въздуха, имаше нужда от разпускане.
-Налей ми още едно.-Усмихна се той.

by **Катрин Блейк** Чет 26 Апр 2012, 18:27

Причината за една усмивка.
Когато казвах,че обичам да се забавлявам,човек си казваше,че съм спокойна,когато гледам как познат прави стриптийз,но бях съвсем далеч от подобно.Скривах чашката си цяла вечер.Някъде усещах миризмата на нещо,което определено не беше на своето
място тук.Пропуснах,че някъде мернах познат,който определено не исках да срещам.Аз често усещах колебание.Особено когато затворих очи.Сякаш онова,което стана с Ерик допълнително ме караше да изпадам в паника.След последното питие...усетих нещо.Алкохолът беше единственото нещо,което ме караше да забравя какво ставаше със семейството ми.Където и да беше.Не предполагах,че ще срещна един от другите
ментори.Не трябваше да се сещам какво стана.Но нима беше безопасно да стоя и да чакам?Хванах Лев за ръчичка.След това успях да го завлека до барът.Успях да получа една почерпка от любезният човек,който беше доста симпатичен...в границите на доброто поведение.Ерик пак беше сдухан.Нямаше да допусна човек,който някога говореше с мен да се сдуха.Знаех,че трябваше да говоря с него,но...не знаех как да опиша случката.Усетих нечия ръка на рамото си.Аз вперих сега очи:
-Ако това не е момчето от стрийптийзът,то...защо не си при другите?-имах някаква идея.Все още чаках задачата си.

by **Jake Storm** Чет 26 Апр 2012, 19:14

След изпълнението си, първи слязох от сцената и някакви жени ме обградиха и започнаха да ме пипат.Точно в този момент бях много благодарен, че поне съм с панталони, въпреки че ми бяха много широки.Не успях да се отърва от жените, затова просто се примирих, че ще продължат да правят това, което правеха сега и ги оставих да ме правят каквото искат.За мой късмет другите момчета бяха забелязали липсата ми и дойдоха да ме измъкнат.В момента си нямаха ни най-малка представа колко съм им благодарен, че ме измъкнаха.Някой ми беше прибрал дрехите, така че ми се налагаше да стоя с тиранти, без блуза или потник и с грамадни жълти панталони.Намерих начин да мина незабелязано покрай тълпата от жени, чакаща пред съблекалните на момчетата.Отстрани гледката бе покъртителна, защото всички тези дами бяха възрастни,а се биеха като малки деца за играчката си.Поръчах си едно уиски на бара, но щом видях няколко ментора, покрай бара да говорят с бармана отказах поръчката си.С острото си зрение забелязах Катрин и тръгнах към нея.Сложих ръка на рамото й и тя се обърна.
-Проблеми с феновете!Е какво мислиш за изпълнението?Беше...-дори и аз не знаех как да го опиша-....интересно изживяване, но едва ли ще се повтори пак....Та съвсем забравих защо дойдох при теб.Искам да поговорим на саме.-говорех малко по-високо, защото музиката бе силна, но и така, че само тя да ме чуваше.Хванах я за ръката и тръгнах към един от ъглите на стаята.Не бе осветен и бе идеалното място за разговор.

by Sponsored content