Re: Първата зала за тренировки

by **Катрин Блейк** Нед 13 Май 2012, 16:53

Странен човек.
Когато казвах,че не харесвах повечето познати от интерната,човек си казваше,че съм перфектна за същата сграда,но не съм.Научих да живея с всичките си качества,дали хубави.Успявах да съчетая полезното с приятното.Аз бях на косъм да хвърля камата.Защо спрях ли?Някак онова чувство ,че никой не е до теб от семейството ...някак познавах онова усещане.
Застанах пред участникът и вперих очи в неговите.Не изглеждаше толкова неприятен,но никой не гарантираше,че беше с отношение,което се нравеше.
Но не трябваше да забравя коя
трябваше да
съм.Какво да правя?Аз хвърлих камата:
-Не обичам някой да не гледа в очите,когато приказва.Първо,зная как се чувстваш.Аз бях оставена от другите,които някога обичах...-не исках да разказа друго.

by ???? Нед 13 Май 2012, 17:08

Спрях се преди да я погледна и казах:
-И аз какво да направя, че знаеш какво е чувството? Да ти подаря букет ли? - след тези думи бавно тръгнах към нея без да изпитвам капка страх. Просто застанах очи в очи с момичето и допълних:
-Или да падна на колене и да ти целуна ръка? - загледах я любопитно и допълних:
-Какво? Мислиш си, че ме е страх от красиво синеоко момиче като теб.. да бе.. по-скоро бих направил други неща от колкото да се бия с теб...

by **Катрин Блейк** Пон 14 Май 2012, 17:09

Да,сигурно.
Когато казвах,че умирах от яд,когато някой се държеше кофти,всеки си казваше,че съм някакво мъничко дребно зло,което стои в своята черупка ,но не бях.Едва сдържах приливът на някакъв странен смях.Не понясях някой да повишава глас,когато разговаряше с подобен човек.Аз застанах пред участникът,като дори не виках.Няколко мига стоях така,като не казвах нищо.Сега в главата се въртяха само странни объркани мисли.Не исках дори да се сетя какво предстоеше.Дали да го ударя или да поканя на питие?На устните се появи някаква добричка усмивка.Подобна слагах,когато се явих в интернатът.Но успях да покажа,че не е лошо да се приказва с човек,който има подобен харакер,като този.В отбранителна позиция,с доста злобно,но все добричко изражение,аз реших да пробвах:
-Виж ти...и какво?-прекралих със саркастичните.Е ,какво?Опипвах почва.

by ???? Пон 14 Май 2012, 18:02

Движенията ми бяха толкова бързи, че едва ли би ги усетила. Все пак бях специалист с катаната, което водеше до много добра тренировка в ръцете. Притиснах я до стената, като притиснах ръцете й над главата й. Усмихнах се доволно и казах:
-Какво ли? - бавно се доближавах, като накрая долепих устни в нейните. Свободната ми ръка се плъзна по тялото й, като хвана едната й гърда и нежно започна да я масажира, а аз казах:
-Ще правя най-невероятния секс с теб... - след това просто преглътнах и попитах:
-Какво? Сега ще ми кажеш, че не си очаквала това ли? - и се усмихнах доволно докато я притисках към стената.

by **Катрин Блейк** Пон 14 Май 2012, 19:08

Никакво реагиране.
Когато казвах,че не понасях подобни начини на изразяване на желание ,човек си казваше,че
съм лишена от чувства,но не бях.Бях стъписана от действията.Често
ставах свидетлка на подобни действия.Аз свикнах ,че привличах
вниманието.И харесвах.Понечих да го ударя.Спрях с действието си,защото
предположих ,че притежава доста сили.Дори да събори човек,като
мен,който беше бивш победител.Всяко лигаво момиченце мислеше.Но не
аз.Бях родена с лошият си характер.И хубава усмивка.Бля.Лично аз не бях в настроение за игрички с хлапенца.Достатъчно бях разстроена,че приказваха,че спях с дин от участниците.Колкото до един от другите...това,че имах някакви чувства към Джейк.Не,какво приказвах?
Аз бавно прокарах ръка по бузата,като после я свалих надолу и допрях нокти до врата на участника:
-Сега чуй какво ще ти кажа...ако още веднъж ме доближиш,ще забия камата си някъде и никак няма да ти хареса...-бях кратка.Но не знаех дали ще остави нещата.

by **Jake Storm** Пон 14 Май 2012, 19:39

В последния момент преди да заключат двореца се сетих,че съм си забравил нещо в едната от залите.Да любимите ми слънчеви очила отново бяха изоставени от мен на една пейка.Да в последно време бях много разсеян.Мислите ми бяха на друго място и аз сякаш си летях из облаците.Е да това щеше да е хубаво ако бе продължило, но не.Реалността ме връхлетя с пълна сила.Проблемите ми се стоварваха един върху друг с пълна сила,а всичките чувства,които бях закючил вътре в себе си бяха на повърхността и то само заради едно красиво цвете, в което бях влюбен.
Вървях по стълбите към първата зала мислейки си за това и точно преди да отворя вратата се спънах и вратата съвсем леко се отвори.Виждах Катрин и някакво момче.Отначало просто си говореха, но той намали дистанцията.Накрая я целуна?Какво си въобразяваше този?Как се осмеляваше да направи това?Още малко ми оставаше да вляза и да го запратя в стената и ето, че със следващите си думи за секса чашата преля.Видях,че Катрин може да се защитава,но усещах някакво яростно усещане.Ревност,гняв и може би омраза към това, че някой друг докосва моето момиче.Момичето, в което наистина бях влюбен.Със силен тласък избутах вратите на залата и усетих тресене на стените от удара на метала в стената.Вървях бързо към момчето, стиснах юмрук и когато стигнах до него го ударих в лицето.Момчето падна на земята, а аз се обърнах към Катрин.
-Добре ли си?-попитах аз загрижено, но миг след това усетих нечия ръка върху рамото си.обърнах се, това може би бе най- тъпата ми постъпка, но както и да е и той ме фрасна.

by ???? Вто 15 Май 2012, 17:20

Да.. ама не!

Аз бях момче, което не се дава лесно. Някакъв пикльо влезе и ме удари. Сега нямаше да му се размине. След като се изправих извадих катаната си.

Да.. това беше моето оръжие, което използвах за да оцелея и явно щях да тренирам с трупа на този. Докоснах го по рамото и когато той се обърна да ме погледне аз замахнах към него и докато беше запленен от синеочката го ударих по врата с меча, но.. не го обезглавих. Просто го повалих на земята все едно го удрям с бейзболна бухалка. След като той беше на земята и се разплу като червей, който беше смачкан го погледнах и казах:
-Ей... дрисльо.. ако още един път ме докоснеш... няма да видиш бял свят.. - не ме интересуваше дали земята се тресеше докато върви или нещо такова.. той можеше да притежава силата, но аз притежавах бързината и имаше късмет, че сдържах нервите си, защото знаех че мога да го накълцам за секунди. След това гледнах оная синеоката и й казах:
-А ти... вземи се стегни и тренирай хората.. недей стоя като път.. знаеш само да говориш, но не и да действаш.. - бавно тръгнах към изхода на залата, като знаех какво ще търся. Място за ИСТИНСКА тренировка, но.. знаех и нещо друго. Бях готов да отвърна на удара, ако нещо ме нападнеше.

by **Jake Storm** Вто 15 Май 2012, 18:50

Никога не съм си мислел, че мога да наразя някого толкова бързо, но ето че сега бе факт.За около 2 минути го намразих от дъното на душата си.Не стига, че се правеше на голяма работа, ами и го беше страх да се бие без оръжие.Знаех, че бях по- силен от него, дори и по-бърз, но ме изненада с атаката си.Удари ме във врата, но за негово съжаление не ме уби, а само ме одраска.Отне ми около 2 минути да се съвзема и да стана.Този....хмм...как да го нарека?Малоумник.... да така е добре,така ще го наричам.Не харесвах особено хората, които ме обиждат или се мислят за най,най.Е този притежаваше и двете качества!Ето защо попадна на първо място в черния ми списък.И докато той вървеше към вратата, аз се доближих до камите и хвърлих една.Тя мина точно покрай него,каквато бе и целта ми.Привлякох вниманието му, защото той се обърна.Хвърли оръжието си по мен,но с едно движение то вече бе забито в стената.
-Първо: Никога не се напада в гръб!Това означава, че си прекалено слаб, че да се биеш честно.Второ: Не говори така на дамата!Все пак тя е била победител и с едно движение може да си мъртъв!О и трето: Ако ще се бием нека да е като мъже!Без оръжия!-Докато говорех хвърлях камите една след друга,а той се опитваше да ги избегне.Ръката ми бе много точна,така че ако поисках той сега щеше да е забита кама в тялото.
-Виж не исках да се стига до тук!Такъв ти бил късметът!Закачи грешното момиче!-Мразех да се бия от дъното на душата си, но сега го правех, за да не ми се налага да го правя в бъдеще.

by ???? Вто 15 Май 2012, 18:58

Използвах Джеди Майнд Трик и си върнах меча в ръката
Първо, защото никога нямаше да го хвърля
Второ, ударих го с меч, който не съм извадил от ножника.. което ще рече, че въобще.. ама въобще не съм искал да се бия с него
Трето.. ако ме замяраше с камите.. аз щях да ги отблъсквам с меча си, заради първото и.. нека споменем
Четвърто.. аз не разказвам той какво е правил, от както е дошъл тук, а той се мисли за господ и казва какво прави героя ми
Пето.. Аз си тръгнах, защото с него ми е скучно.. и използвах там.. ами.. Log Out Jutso и като истинска нинджа просто..Пуф и изчезнах!!

by **Катрин Блейк** Вто 15 Май 2012, 19:11

Чисто състояние на вбесяване.
Когато казвах,че все забърквах скандали,всеки си казваше,че съм прекалено инфантилна,но не бях.Често прибягвах до различни начини за оправяне на разправия.Винаги пробвах с добрите отношения.Аз стоях няколко
извънредно дъгли минути ,докато наблюдавах двамата.Не изпусках своето оръжие,но в онзи странен час,въобще не исках да видя Джейк с вдигната ръка към някой.Но честно казано,почувствах се някак покровителствена.Какви бяха нашите отношения?Не разбирах.Но нямах
абсолютно никакво жаление.Определено имах някакви чувства,каквито не успявах да разгадая.Когато Ди или както там се казваше удари Джейк,сякаш нещо се счупи.Някаква странна болка,която не бях чувствала от доста дни се събуди.
Аз дори не успях да включа ярост:
-Недей,не го прави...аз съм добре,всичко е наред.Но все пак...нямаше да се справя без помощ от теб...-успях да спазя някакво усещане.Накрая целунах синеочкото.Какво правех?

by Sponsored content