Плачещият ангел

И той тича..

Най-вероятно някъде, по някой от онези огромни неприятни екрани, даваха това уплашено човече, бягащо, сякаш животът му зависи от това.
Но животът мо наистина зависеше.

Накрая реши, че се е отдалечил достатъчно много от Рога и от другите трибути, и седна на земята, облягайки се на стъблото на най-близкото дърво. Остави чантата на колената си и понечи да я отвори. Но тогава забеляза очите, които бяха приковали поглед към неговите. Хвърли чантата настрани и погледна наляво.

Ангел.
Статуя.
Статуя на ангел.

Извика. Идея си нямаше защо срещу него имаше статуя на ангел. Той затвори очи и поразтърка слепоочията си, за да разбере дали това са някакви халюцинации. Но не. Съъщият ангел, вперил очи в неговите.

But.. but wait.
Статуята.. се беше преместила.


Чарли потрепна и отскочи назад. Ангелът бе по-близо до него и този път беше покрил очи с ръце. Момчето се обърна назад, за да види дали там има някой и щом се обърна видя, че ангела отново се беше преместил.
Нямаше да посмее да вземе чантата си.. Нямаше идея какво има вътре, но за да я вземе, трябва да се премести.

Започна да мисли. Може би това нещо е някакъв робот, който се движи, когато ти се движиш. Може би е свързано с някакви специални плоскости на земята, които работят като мини - но не избухват. Трябваше да провери, затова обиколи Ангела бавно. Много, много бавно. От разстояние.

И тогава я видя.

Малката, невзврачна, дребна, незабележима бележка, лепната небрежно на гърба на каменната фигура.
Чарли трябваше да разбере какво пише на нея. Любопитсвтото му е твърде силно, не може да не разбере.
Затова бавно, с малки, ситни крачки, готов да избяга панически (отново), се приближи към статуята. Протегна лявата си ръка леко, без да прави никакви други движения и рязко дръпна бележката.

Бавно, спокойно (but not really) прочете думите.

Тези три малки кратки думи. Но толкова отчаяно издраскани..

"do not blink."

p.s. не знам дали има проблем, че си измислих бележката. i hope not.