Re: Стая 69 Джеймс Старк

by **Катрин Блейк** Нед 27 Май 2012, 17:27

Няма ползване на предмети с цел пребиване.
Когато казвах,че имах някакво странно желание повече да приказвам,всеки си казваше,че съм обсебена от идеята да съсипя парти,но не бях.Прекалено често ползвах усмивката ,за
да се
защитя.Знаех,че беше странно.Аз дръпнах ръката.Потърках я с прекалена
упоритост.Не успях да усетя подобно ядосване досега.След всичко,което стана,бившият понечи да попита за провалената връзка.Да,бяхме деца,с онова съгласна.
Но защо?Ровеше в дълбоки стари рани.От последната ни среща доста излизах с
различни хора.Но разбрах,че единствено сегашният ми...приятел имаше някакви сериозни намерения.Добре,още нямах доверие.Никой човек не правеше впечатление,дори...няма значение.Аз взех някаква риза и я запратих:
-Спокойно,да,излизам с някой,който не е такъв страхливец...-бях с добро хвърляне.

by **Джеймс Старк** Нед 27 Май 2012, 17:32

Погледнах я и казах:
-Боже.. все още си си с малкия пилешки мозък.. - след тези думи се изправих и отидох в стаята си, като бутнах вратата, за да се притвори. Облякох се спокойно и излязох само по дънки и тениска. Погледнах я и допълних:
-И няма да ходя на това.. там.. за което ми донесе покана.. твърде съм страхлих за това.. отивам в някой бар да се напия.. - след тези думи отворих входната врата и попитах:
-Е? Ще си тръгваш ли? - и я загледах любопитно.

by **Катрин Блейк** Нед 27 Май 2012, 17:40

Да,сега.
Когато казвах,че ми идеше да го запратя в стената,всеки си казваше,че съм прекалено наранена,но не бях.Успях да преодолея.Забравих какво е обич.Аз направих някаква странна гримаса.После взех отново
писмото от кмета.Определено знаех какво
вършех.Усмихнах се на Джеймс.Устните ми трепнаха за няколко мига.Не си направих този прекален труд да намеря стаята и накрая да си тръгна на трезвена.
Избухнах в смях.Доближих се до ръководителя.Аз отново изпаднах в странното състояние на добър:
-Не,няма да си ходя,ще ти ровя в стаята...-скочих на леглото.Сетих се,когато бях дете .Обожавах да скачах ...

by **Джеймс Старк** Нед 27 Май 2012, 18:04

Погледнах я и казах:
-Ела тук.. - тръгнах да я гоня из стаята, но тя ми бягаше. Накрая просто я хванах за ръката. Придърпах я към себе си и двамата изгубихме развновесие. Стояхме на леглото един върху друг. Преглътнах и казах:
-Видя ли.. сега стоим на милиметри един от друг.. устните ми са едни срещу други и усещаме дъха си.. и да.. имам желание да те целуна, но няма да го направя.. по-възрастен съм и не искам да преча на връзката ти.. - след тези думи направих точно обратното. Ръцете ми погалиха крехкото й телце и казах:
-Виж.. не искам да ти навличам проблеми..

by **Катрин Блейк** Нед 27 Май 2012, 18:59

Ето неудобен.
Когато казвах,че държах на някого,всеки си казваше,че съм прекалено саркастична,но не бях.Скрих онази червенина от лицето.Дръпнах косата.Аз често разбирах начините.Писах на всичките си познати,че желаех да забравя.Не подозирах,че някога стигаше дотук.Да,някои рани оставяха следи.Винаги стоеше някакво натрапчиво усещане за.Разбита единствена илюзия.
Аз осъзнах,че в сърцето ми вече имаше друг.Аз дори...чувствах нещо различно.Някога чувствах нещо подобно...преди доста.Осъзнах,че не Джеймс стоеше в сърцето ми.Новият ръководител отдавна загуби правото да държи.Аз погалих косата си:
-Виж какво...някои неща се забравят трудно.Не мога да предам Джейк...-плъзнах ръка на леглото.Понякога усещах,защо?

by **Джеймс Старк** Нед 27 Май 2012, 20:08

Погледнах я и казах:
-Знам.. знам че не можеш да го предадеш и за това не действам.. за това не ти се нахвърлям да те целувам.. просто.. или се махни от живота ми или ми се отдай... но да седиш в такава близост до мен и да ми говориш за друг.. не мисля, че е хубаво от твоя страна. Не обичам момичета, които се държат, като кучки, а ти правиш това в момента. Играеш си с мен. Дойде и започна да се закачаш, все едно нищо не е станало. Все едно се все още гаджета и ти не разби сърцето ми и най-лошото е, че сега ми натякваш, че си с друг. Или се отпусни и прави каквото искаш.. или отиди при любовта на живота си и ме остави сам.

by **Катрин Блейк** Пон 28 Май 2012, 17:41

Пак едни подобни неща.
Когато казвах,че не обичах разни,всеки си казваше,че съм
прекалено жалка,но не бях.Дори не подозирах.Писах толкова писма.Аз знаех почти всичко за онази случка,причината и подобни неща.Но през цялото време съжалявах ,че въобще срещнах повечето ,срещнати през онези времена,когато предполагах,че има живот,който е извън небезивестните ''Игри''.
Всичките неща,които станаха,хората,които познавах.Хубавите дни за мен състояха от онова,че си почивах от дъглите тренировки,от онова,че постоянно виках на участниците.Нищо интересно.Дори партитата,които посещавах почти всеки ден дотягаха.Сякаш дирех в тях късче забавление.Но питиетата не помагаха.
Ровех в старите спомени,които само ме измъчваха.Единственото нещо,каращо да се усмихна беше любовта.Вече загубвах сила.Аз седнах на перваза:
-Ти си този,който не пожела да има подобни отношения с мен...нямаш право да ме обвиняваш.Аз избрах своя път.-понечих към стъклото.Аз винаги слагах себе си на първи план.Понякога де.
Джейкс стисна ръката ми.Дръпнах я грубо.Защо?Причинявах болка.

by **Джеймс Старк** Пон 28 Май 2012, 19:23

Не знам какво точно ми казваше тя и какво мислеше, но явно нямаше да се разберем така. Изправих се и се опитах да я хвана за ръката, за да я задърпам към изхода от стаята ми, но тя остана. Вдигнах рамене и казах:
-Хубаво.. и без това нямам нищо ценно тук.. - усмихнах се мило и след като се обух просто тръгнах на някъде. Излязох от вратата и вървях по коридорите на хотела, докато не слязох на първия етаж. Спрях се на рецепцията, за да оставя ключа и казах, след като Катрин си тръгне да заключат. Накрая се намирах извън хотела. Огледах се и без да се замислям тръгнах към избраната от мен дестинация.

by **Катрин Блейк** Вто 05 Юни 2012, 11:47

Апф,ставаше дума.
Когато казвах,че искам да вкарам живота отново в релси,всеки си казваше,че съм вдетенена,но не бях.Преживях доста.Постоянно чувствах някаква разяждаща болка.Аз оцелях след всичко.Но страдах.Постоянно търсех нещо,което исках да притежавам.Не събирах достатъчно смелост.
Отмина време.Аз не помръдвах.Стоях права на удобното легло.Дишах сравнително учестено.Чух шум от отключване на врата и вътре влезе Джеймс.Не изглеждаше доста изненадан,но това,че взех някакъв предмет от джоба на ръководителя послужи.
Нямаше да успее да свърши работа без онова.Аз взех в ръка онова нещо и после го хврълих.Заслужавах доста силен удар,но знаех,че не посяга.Поне не на бивши.Облизах устни.Аз обичах да играя:
-Няма да бъда пренебрегвана заради едно питие.Само аз притежавам правото да изчезвам и да се напия ...-отново паднах на леглото.Изправих се.Защо дразнех?Не зная,но харесвах.

by **Джеймс Старк** Вто 05 Юни 2012, 22:17

Погледнах я и казах:
-Ами не.. сгрешила си.. нито съм се върнал за теб... нито мисля да оставам с теб! - след тези думи просто си взех ключовете от нощното шкафче и казах:
-И ако си мислиш, че като ми вземеш портофейла ще ме спреш.. сгрешила си.. - показах и нейния и й казах:
-Ще платя с твоята - след тези думи просто тръгнах обратно към изхода на стаята и след като я погледнах и казах:
-И да.. предпочитам студена бира, от колкото да стоя с теб в една стая - намигнах й, но не защото флиртувах с нея, а защото исках да я издразня.

by Sponsored content