Залата за стрелба

Залата за стрелба се намираше в една отдалечена част на двореца.Беше сравнително уютна,навсякъде стояха различни лъкове...

Пореден ден в Капитол.
Когато казах,че нищо не се случваше,определено всеки казваше,че живеех
в скучен град,но не подозирах какво предстоеше да стане.Крачех припряно
към дворецът.Усещах някаква силна болка някъде в себе си,каквато не
усещах досега.Аз имах чувство.Не подозирах какво ставаше.Не исках да се
сещам какво се случваше в съзнанието ми,но не беше добре.
Не исках нищо да става в животът ми.Да,изключвах няколко неща,които в
известен смисъл имаха нещо с ''Игрите''.След поредната караница след
последната тренировка,нямах намерение да се появявам скоро на някое
събитие.Идвах с нежелание на тренировките,но под заплахите на част от
хората в организацията,бях принудена да остана.
Напоследък често се сещах за онези.Да,скъпото семейство,което аз
не понасях.Нима не искаха да ме виждат,както казаха преди
време?Наистина ли бях...дори се страхувах да изрека тази дума.Самичка в
онзи гаден Свят.Денят не беше зле.Успях да се събудя.Но с жесток
махмурлук.Не успях да се сдържа предният ден.Чаках с дни някаква новина.Аз усещах как се отчайвам.И тогава реших да се заема изцяло с тренировките.Не успях да скрия от другите какво изпитвах.Тъгата в очите ми личеше.Аз се вмъкнах в залата за стрелба.Какво?Да,закъснях.Аз не предполагах,че този път кметът беше събуден с лоша новина.Да,без никакво съмнение,аз бях част от новината .Какво странно има,когато се събудиш в коридорът на хотела?Неразбрани хора.Изчаках да каже колко съм безотговорна,после хвърлих поглед към другите.Аз хванах лъкът си:
-Първо,добре съм.Днес ще видя уменията ви със стрелба...-въобще не се правех на важна.
Изчаках всички да се изредят.