Нейно Императорско Височество Велика княгина Аделаида Алиса Петровна Романова I

Име:
Нейно Императорско Височество Велика княгина Аделаида Алиса Петровна Романова I

Прякор:
Княжеската клептоманка

Години:
13

Зодия:
рак

Окръг:
Родена и израстнала в Капитол; учавства от окръга на майка си, 5.

Външен вид:
Със скръстени ръце, тя пристъпи към стилиста си.
- Не, няма да нося това. Все ми е тая какво си мислите вие.
Мъжът я огледа от глава до пети, бавно преценявайки наново малкото същество, що стоеше пред него. Облечена в къдравите си коси като в палто, направено от златна река, тя го гледаше с големите си зелени очи на хищник, бледо розовите й устни присвити в тънка линия на недоволство. Само преди миг кожата около малкия й, почти детски нос се бе сгърчила в гримаса на презрение към облеклото, що й бе прдоставил, ала сега се бе изправила, възвръщайки си невероятната перфектност. Едва забележими, почти сливащи се с телесния й цвят лунички бяха осипали порцелановата й кожа, подобни на дъжд от звезди. В руските черти на овалното й лице наистина имаше нещо царствено, гордо, крехко и невинно и едновременно с това ледено и твърдо. От нея можеше да стане перфектен президент - той не се и съмняваше, че въпреки изгледа си на невинно същество тя бе способна да заповяда да отрежат нечия глава, а пък и имаше и твърд, но манипулативен характер.
А и далеч не се обличаше като човек от улицата. Девойката имаше свой собствен, много особен и странен, но пък и стилен вкус и рядко приемаше някой да се намесва в начина й на обличане. Нямаше да бъде лесно с нея, знаеше го.
- Би л... бихте ли ми нарисували онова, що искате, о Ваше Височество Аделаида Алиса Петровна Първа? - въздъхна той.

Характер:
Тати винаги казваше да си държа главата изправена, че ще ми падне куроната...
Аделаида никога не е имала правото да заплаче или да се нацупи. От нея винаги е било искано да се усмихва мило и да показва с цялата си осанка, че е дъщеря на наследника на император. И трябва да кажем, че явно й е било достатъчно добре втълпено и внушено, тъй като не са много хората, що могат да запазят достойнството си дори и живеейки на улицата, сред мизерията.
Ала който успее да пречупи царската маска открива долу едно съвсем друго същество. Не, не е добра, далеч от това, сърцето й е ледено и изпълнено с омраза към почти всичко, що реално се сметя за родно й, като започнем от Капитол и Игрите. Под арогантността, гадното поведение, дразненето и снобарството се крие едно лунативо същество, винаги страдала от разсеяността си. Тя обожава оригиналността и екцентричността, ненавиждайки копията и еднотонноста и модата заради това. Има неверятно абстрактно, но някак по своему си логично мислене.

История:

Януари 1914 година, някъде из Санкт-Петербург
- Оля...
- Нет, нет, это нужно, Фёдор...* - въздъхна наречената Оля и подаде един малък пакет на другия силует, едвам-едвам изрязващ се в тъмнината.
За миг, двамата останаха тихи, след което Фёдор се наведе, за да целуне Олга. След няколко секунди тя го отблъсна от себе си нежно и потърси в тъмнината очите му.
- Я скоро буду убита и ты знаешь это не хуже меня. Он - наследник русского престола, но никто, кроме него не должен этого знать. Ни за что не позволяй ему сесть на престол, слышешь, ни за что!** - почти извика Оля, ала, усещайки какво бе направила, бързо се огледа и зашептя отново: - Народ не благодарен. Его убьют, это точно. Но это вовсе не значит не говорить ему кто он и кто его мать. Пусть знает, но не болтает.***
Оля заплака и студеният вятър бързо превърна сълзите й в ледени кристали. Тя целуна мъжа още веднъж, след което заговори отново и отново, знаейки, че това е вероятно последния й шанс да му каже всичко.

*Не, не, нужно е, Фьодор.
**Аз скоро ще бъда убита и ти го знаеш не по-зле от мен. Той е наследникът на руския трон, но никой, освен него, не трябва да знае. За нищо на света не му давай да седне на престола, чуваш ли, за нищо на света!
***Народът е неблагодарен. Ще го убият, това е сигурно.Но това не значи да не му кажеш кой е и коя е майка му. Нека знае, но да мълчи.

Няколко столетия по-късно, наследниците почти са си върнали предишното уважение и богатсво и официално са си признали кои са и кои са прадедите им. Ала в това време Русия реално вече не съществува и семейството живее в Капитол. Петър Романов бил "Head Gamemaker"(не знам как е на български, чела и гледала съм само на английски и френски...), а жена му Анастасия - бивша победителка в игрите от окръг 5.
Цяло чудо е, че тези супер заети хора въобще имат време да си родят дъщеря и наследник - малката Аделаида Алиса. Ала да я отгледат? Че кога! Малката израстнала с бавачка(която, между другото е приятелка на майка й още от 5 окръг и се заема да обучи и възпита малката на неща, които в нейното частно не се и споменават) и учителя й по бойни изкуства. Колкото до милите си родители, тя ги виждала само и единствено по телевизията и от време на време на някое супер снобарско парти.
Ала там, където няма любов, има пари. Ади била разглезвана до невъзможното, получавала абсолютно всичко, което поискала. Тя не могла дори да си представи живота в бедността си...
Докато един ден, баща й не прави една грешна крачка и прекрасната приказка не рухва. Петър и Анастасия биват убити, а осемгодишното дете избягва в единственото място, където никой не би и помислил да я потърси, тъй като е прекалено абсурдно - Капитол.
Прекарва там години, хранейки се с кражби. Обичана от народа, който смята действието на президента прекалено жестоко, хората я оставят да ги "ограби", знаейки, че тя пари като такива няма да приеме и говорят за нея нежно, използвайки "княжеската клептоманка".
Ала не всички я обичат и някой я предава(въпреки че по това време вече се е усъвършенствала и минава напълно незабелязана). Президентът знаейки, че народът ще е несъгласен ако я убие, решава да я задължи да учавства в следващите игри от дистрикта на майка си...

Умения:
кражба, почти всички оръжия, но най-е добра с ножа, криене

Слаби страни:
невероятна снобарка, смятаща другите за свои слуги по подразбиране и поради това не учавстваща в екипи; пък и е мразена от президента - не е ли достатъчно?!

Каква е стратегията на героят ви:
Да остане живa с две думи ще краде от запасите на другите до края, правейки се на префърцунена госпожичка, която нищо не може, докато не останат само един или двама, когато ще им покаже колко всъщност е добра с ножа.

Звезда, която използвате:
Evanna Lynch

Добре!Одобрена!

Хъм, много интересно как съм одобрена с незавършен герой(то си го пише в заглавието на темата...) и без характер, но мерси ^^ Плюс това, във връзка с нововъведеното ограничение, ще си сменя окръга. Героя ще си го пусна по-късно днес или утре рано сутрин...

Добре, готов е, надявам се да ви хареса ^^