Втората зала за маскировка

Скуката набираше доста сила.
Колкото и да обичах да се заяждам,човек си казваше,че съм злобарка,но аз само целях да покажа на всички нещо.Намирах всичко,което се случваше за една частичка от онова неприятно нещо,което се предполагаше,че е чудесния ми живот.Аз закрачих отново към доврецът.Днес трябваше да отида в залата за скриване.Сега единственият ми проблем стоеше и чакаше разрешение.Не намирах причина.Повечето ментори все шушукаха,че имах връзка с разглезеното момченце на кмета,после,че Джейк чуваше ,но се правеше на луд.Поне не срещах заядки от някои хора.Вземах за пример единствено един човек,който забелязах на предишната тренировка.Поговорих с Ерик,останах с впечатление,че не е толкова лош,колкото мислех.Да,мен дразнеше поне малко,но не чак...поне с него не се карах.
Аз отворих вратата на залата.Чух някакъв поздрав от някой от моят,но въобще не отразих.Защо ли?Не случвах на добри неща.Усмихнах се на Ерик и седнах,докато един разясняваше с какво се занимаваха.Някъде успях да срещна Джейк,но и със синеочкото не разговарях.Днес беше ден за скриване.Сега желаех да видя израженията.Поне в
детството си,обичах да се цапотя.Но сега си пазех прекрасният грим,който направих с доста усилия.Бях доста пияна снощи.Успях да приведа косата си в нормалното й състояние,отново бях в предизвикателното си облекло,но нещо...взех някаква странна
смес ,после вдигнах показалецът си.Нежно натрих кожата си,после пак потърсих другите.Взех камата си,естествено,че имах цел да привлека внимание.Ама какво се събраха на седянка?Запътих се

към другите и нотката на злоба в гласченцето

ми отново показа блясъка си:

-Не ми казвай,че денят е добър.Какво е доброто?Днес е поредният
тренировъчен ден,сега искам да видя колко добре се маскирате в различни
условия.Всеки един от вас да си избере парцел и да ме извика,когато е
готов.Не ме зяпай странно,искам да видя маскировката на всеки .Когато сте готови,направете ми знак,после аз ще ви потърся.Не мислете,че е игра на криеница,искам само да видя кой ще е готов за допълнителното изпитание,където отиват добрите...от вас.Какво стоите?-приключих с дългата реч,после се пробвах да разгледах всичките парцели.Гори,плажове...

Ама че изморителен ден.Първо се успах и трябваше да бързам да се оправя и да хвана влака за това място.После хайде търси стаята и навсичкото отгоре половин час не мога да си подредя дрехите.Но след като успях реших да изляза и да разгледам.Както си вървях едно момиче ме бутна и извика:
-Бързо към Втората зала за маскировка.-и бързо се затича натам.
Реших да я последвам.Не след дълго бях в едина голама ама наистина голяма зала.Там имаше доста хора и повечето седяха.Реших да се писединя.Отидох пи тях и казах:
-Здравейте.Може ли да седна при вас?
А те мило ми отговориха:
-Разбира се.
Както си седяхме и вече започла разговор с другите хора тук изведнъж една луда застана срещу нас и започна да вика.Направо бях като вцепенена.Казах си на ум"дано тази луда не е преподавател".Но реших да попитам едно от момичетата до мен.
-Коя е тази?-казах го тихо на момичето до мен.

Охлаждаща свежест.
Когато казвах подобно нещо,човек си казваше,че беше реклама на дъвки,но
не рекламирах.Поне не правех реклама на същото.Аз се правех на
объркана,докато чаках да свършат с гоненицата.Усмихнах се.Желаех да се
напия.После продължавах прекрасната си работа.С какво?Със спане
,което не влизаше в програмата.Закрачих из стъклената зала,докато
търсех единият.Стараех се да не показвах,че не спирах да мисля за Джейк и за всичко,което напоследък казах на синеочкото.Доколкото разбрах,трябваше да отида в секторът с гората.Признавах ,че кметът разбираше от работата си.Нямах намерение да потърся бащата на Сноу,защото имах странното усещане,че той искаше нещо,което аз не бях в състояние да дам на някой от синовете на кмета.Бях сравнително близка с Глитър,но понякога имах чувството,че другите говореха.Чух как някой каза,че аз имам връзка с единият.Какво?Беше прекрасно,когато се виждах с познати,но не обичах,когато...пробвах да намеря начин да
опитам да избия Джейк от главата си.Не спирах да се сещах за всичко,което казах на
синеокият.Вървях ,но никъде не намирах.Накрая чух някакъв звук,но се оказа някакво животинче.Усмихнах се и взех птичето на ръката си,после го погалих.Не подозирах ,че още изпитвах подобни чувства.Отново чух нещо,но не успях.Озовах се съборена от Джейк,чийто дъх усещах на шията си.Потупах го:
-Добре,но не се счита.Бях прекалено...спокойна.-закашлях се.
Защо?Знаех,че се справих.

Удоволствие и нещо друго.
Когато казвах,че съм с противоречиво мнение,човек си казваше,че съм странна,но не бях подобен човек.Исках да намеря правилният начин за всичко.Поне търсех някакво решение на хилядите въпроси,които изникваха в главата.Аз не успях да скрия усмивката си.Усетих някакво странно чувство.Не обичах да бъда част от някоя изптание,което състоеше да бъда съборена на земята и цялата да се овъргалях в различни неща.Пробвах да се изправя.Ръцете ми се плъзнаха по земята.Жалките ми опити да го отблъсна ставаха абсурдни дори за човек с моят характер.Не исках да провалям почивката.Синеочкото се постара.Не успях да скрия,че бях доволна.Ръцете ми се заизкачваха на неговите.Пробвах да се отдръпна.Не се дръпна.От устните ми излезе някакъв стон,който не успях да определя.Какъв стон?На удоволствие?На страх от нещата,които предстояха.Цялата бях в шума.Устните му трепнаха.Аз се уплаших:
-Не искам да прекъсвам мисълта ти,но съм ментор и ме чакат...ако обичаш,стани от мен...-едва дочаках да кажа.
Не знаех какво правя.Ръката ми се плъзна към шията му.Притворих очи.